Мюриъл Спарк – Уикипедия

Мюриъл Спарк Muriel Spark
шотландска писателка
Родена	1 февруари 1918 г. Единбург, Обединено кралство Великобритания и Ирландия
Починала	13 април 2006 г. (88 г.) Флоренция, Италия
Религия	Католическа църква
Националност	Шотландия,  Великобритания
Научна дейност
Област	Литературна критика
Награди
Семейство
Деца	1
Уебсайт	www.murielspark.com Страница в IMDb
Мюриъл Спарк в Общомедия

Мюриъл Сара Спарк (на английски: Muriel Sarah Spark) е шотландска писателка и литературна критичка.

Родена е на 1 февруари 1918 г. в Единбург, Шотландия като Мюриъл Сара Камберг. Баща ѝ е инженер, евреин, роден в Единбург в семейство на емигранти от Литва, а майка ѝ е англичанка и англиканка.^[1][2] Получава образованието си в Единбургското женско училище на Джеймс Гилеспи.

През 1937 г. тя се сгодява за Сидни Осуалд ​​Спарк, 13 години по-възрастен от нея, когото среща в Единбург. През август същата година тя тръгва с него за Южна Родезия (днес Зимбабве), където се женят на 3 септември 1937 г. в Солсбъри. Имат син, Самюъл Робин Спарк, роден през юли 1938 г., но бракът им се разпада, защото тя открива, че съпругът ѝ страда от маниакално-депресивно разстройство.^[3]

Връща се в Обединеното кралство през 1944 г. и започва работа в разузнаването по време на Втората световна война. Спарк твърди, че нейното намерение е семейството ѝ да създаде дом в Англия, но Робин се завръща във Великобритания с баща си по-късно, за да бъде отгледан от баба си и дядо си по майчина линия в Шотландия.^{[4][5][6][7][8]}

Между 1955 и 1965 г. тя живее в пансион на улица „Болдуин Кресчънт“ 13 в Камбъруел, югоизточен Лондон.^[9] След като живее няколко години в Ню Йорк, тя се премества в Рим, където се запознава с художничката Пенелопи Жарден през 1968 г. В началото на 70-те години те се установяват в Тоскана, в селището Оливето, близо до Чивитела ин Вал ди Киана, на което през 2005 г. Спарк става почетна гражданка. Вече се е превърнала в обект на чести слухове за лесбийски връзки^[10] още от времето на живота ѝ в Ню Йорк, въпреки че Спарк и нейните приятелки отричат тяхната валидност. Оставя цялото си имущество на Жарден, като взима мерки синът ѝ да не получи нищо.^[10]

Умира на 13 април 2006 г. и е погребана в гробището на Сант'Андреа Апостоло в Оливето.^[11]

Творческата си дейност започва като литературен критик и поетеса. Първите стъпки в художествената проза започва с написването на разкази. После следват романите:

• „The Comforters“ (1957)
• „Robinson“ (1958)
  Робинсън, изд.: ИК „Георги Бакалов“, Варна (1982), прев. Николай Думанов
• „Memento mori“ (1959), който пожънва първия голям успех.
• „The Ballad of Peckham Rye“ (1960)
  Балада за Пекъм Рай, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1978), прев. Йордан Костурков
• „The Prime of Miss Jean Brodie“ (1961) – нейния шедьовър
  Разцветът на госпожица Джийн Броуди, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1978), прев. Йордан Костурков
• „The Girls of Stender Means“ (1963)
  Момичета със скромни средства, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1984), прев. Йордан Костурков
• „The publie image“ (1968)
  Лице за публиката, изд.: „Народна култура“, София (1971), прев. Живко Кефалов
• „The Mandelbaum Gate“ (1965)
• „The Driver’s Seat“ (1970)
• „Not to Disturb“ (1971)
• „The Abbess of Crewe“ (1974)
  Абатисата на Кру, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1984), прев. Йордан Костурков
• „Territorial Rights“ (1979)
• „Loitering With Intent“ (1981)
  Преднамерено шляене, изд.: „Народна култура“, София (1984), прев. Ленин Костов
• „The Only Problem“ (1984)
• „A Far Cry From Kensington“ (1988)
• „Symposium“ (1990)
  Симпозиум, сп. „Съвременник“ (1995), прев. Жени Божилова
• „Reality and Dreams“ (1996)
• „Aiding and Abetting“ (2001)

През 1993 година, когато е на 75 години, тя написва своята автобиография „Curriculum Vitae“ и е удостоена с Ордена на Британската империя.

• 1965: Мемориална награда „Джеймс Тейт Блек“ за The Mandelbaum Gate
• 1987: Награда „Брам Стоукър“ в категория Non-fiction за Mary Shelley
• 1997: Награда „Дейвид Коен“
• 1998: Golden PEN Award^[12]
• 2010: Lost Man Booker Prize за романа от 1970 г The Driver's Seat^[13]

• Избрана е за член на Кралското общество за литература
• Почетен доктор на Университета „Хериът-Уот“ през 1995^[14]
• Почетен доктор на Американския университет в Париж през 2005
• Почетен доктор на Университета в Абърдийн
• Почетен доктор на Лондонския университет
• Почетен доктор на Единбургския университет
• Почетен доктор на Оксфордския университет
• Почетен доктор на Университета на Сейнт Андрюс
• Почетен доктор на Университета Стратклид^[15]

• ((en)) Официален сайт на Мюриъл Спарк Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
• ((en)) Личен архив на Мюриъл Спарк в Националната библиотека на Шотландия
• ((en)) Jenny Turner, Некролог в Guardian, 17 април 2006
• Произведения на Мюриъл Спарк в Моята библиотека

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF BNper CiNii CONOR.BG Europeana FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa NDL NKC NLA NSK Open Library PLWABN ICCU LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat