Мъдрост – Уикипедия

Богинята на мъдростта София в Библиотеката на Целс в Ефес, Турция

Мъдростта е едно от достойнствата на човешката личност, подобно на героизма и красотата. Мъдростта е съчетание на жизнен опит, разум и интуиция. Мъдростта включва още проницателността, прозорливостта, способността за вникване и знанието за това, кое е добро и правилно [1].

Според Райс (1958) две традиции на мъдростта могат да бъдат разграничени в Ренесанса: съзерцателна и на благоразумието. Съзерцателните традиции каквито са традициите в манастирите наблягат върху съзерцанието върху собствения опит, като път към божественото: Августин от Хипон е ранна и влиятелна фигура в християнската линия на тази традиция. Дадената мъдрост или благоразумието като ценност е разпознато в културните, философски и религиозни източници на (благо)разумно и целенасочено приложение на знанието, което е най-ценено в обществото.[ неясно? ]

Мъдростта в религията[редактиране | редактиране на кода]

В Древен Египет[редактиране | редактиране на кода]

Богинята Сиа представлява персонификация на мъдростта или богиня на мъдростта в египетската митология.

Юдаизъм[редактиране | редактиране на кода]

В юдаизма мъдростта е представена от Соломон, който моли Бог за мъдрост в 2 Летописи 1. Голяма част от Притчи Соломонови – книга с мъдри притчи, е приписвана на Соломон (както се разбира и от наименованието ѝ). В Притчи 1:7 и Притчи 9:10 страхопочитанието, благоговението към Яхве е наречено начало на мъдростта, а в Притчи 8:13 са приписани на самата Божия Премъдрост следните думи: „Страх Господен ще рече да мразиш злото; гордост и високомерие, лош път и коварни уста мразя.“

Нов завет. Християнство[редактиране | редактиране на кода]

В християнството божията мъдрост е над светската и двете враждуват помежду си 1 Коринтяни 1:17.

Индуизъм[редактиране | редактиране на кода]

В индуизма знанието произхожда от мъдреците и е постигнато от тях през хилядолетията. В тази религия Ганеша е бог на мъдростта, а Сарасвати е богиня на знанието. Мъдростта за здравето се нарича аюрведа; според нея тялото и умът са едно.

Будизъм[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Мъдрост в Будизма

В Будизма мъдрият човек трябва да има добро поведение – на тялото, на речта, и на ума. (Ангутара-никая 3:2)

Даоизъм[редактиране | редактиране на кода]

В даоизма мъдростта произтича от придържането към трите съкровища: милосърдието, простотата и скромността.

Който е опознал хората, е умен;

който е опознал себе си, е истински мъдър.

Който владее хората, е силен;

който владее себе си, е истински могъщ.

(Дао Дъ Дзин, 33)

Мъдрост и философия[редактиране | редактиране на кода]

Думата "философия", както е известно, означава любов към мъдростта. Мъдреците дават отговори образци, които могат да служат за правила в живота. Те живеят по начин, който може да ги направи пример за останалите хора от общността. Мъдрецът е лаконичен, загадъчен, но отзивчив към страданието на хората, той често им помага в техните духовни търсения.

Мъдреци[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Тълковно значение на мъдрост (wisdome) според английския речник Уебстър.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Wisdom в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мъдрост&oldid=11977999“.