Мохамед Мзали – Уикипедия

Мохамед Мзали محمد مزالي
тунизийски политик
Роден	23 декември 1925 г. Монастир, Тунис
Починал	23 юни 2010 г. (84 г.) Париж, Франция
Погребан	Монастир, Тунис
Религия	сунитски ислям
Мохамед Мзали в Общомедия

Мохамед Мзали (на арабски: محمد مزالي) е тунизийски политик от управляващата (1964 – 1988) Дестурска социалистическа партия (ДСП), министър-председател на Тунис (1980 – 1986).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в град Монастир, Тунис (тогава протекторат на Франция) на 23 декември 1925 г. Средното си образоавние завършва в престижния лицей „Садики“ в гр. Тунис. Следва и завършва философия в Парижкия университет. Като ученик и студент се занимава активно със спорт – волейбол, футбол, тенис, спортно ходене. Избиран е 2 пъти за заместник-председател на тунизийската Федерация на дестурските студенти във Франция.

След завръщането си в родината е преподавател в лицеи (1950 – 1956). След освобождението на Тунис работи в държавното управление. Депутат в Националното събрание (1959 – 1981), член на Централния комитет на Дестурската социалистическа партия от 1964 г., член на Политбюро на ДСП от 1974 г.

От края на 1960-те години заема министерски постове: държавен секретар по националната отбрана (1968 – 1969, откъсва офицерството от политиката), министър на младежта и спорта (1969 – 1970, разширява училищната физкултура и спорт), министър на образованието (1969 – 1970, 1971 – 1973, 1976 – 1980, провежда арабизация на образованието), министър на здравеопазването (1973 – 1976). През премиерския му период също е министър на вътрешните работи от 1984 до 1986 г.

През 1980 година е назначен от президента Хабиб Бургиба за министър-председател. Смятан за близък до ислямистите, той провежда проислямска политика, противопоставя се на забраната за носене на хиджаб в обществените училища. През декември 1983 г. под натиск от Международния валутен фонд правителството спира субсидите за брашно и хляб, цените им силно нарастват, което предизвиква така наречените Тунизийски хлебни бунтове, потушени от силите за сигурност и довели до човешки жертви^[1]. Президентът се дистанцира от тази ценова либерализация. В крайна сметка се предприемат мерки за ново регулиране на цените, но авторитетът на Мзали сред народа е силно уронен. Отстранен е от премиерския пост през 1986 г.

След свалянето на президента Бургиба (1987) М. Мзали е обвинен в злоупотреби с обществени средства и незаконно обогатяване, бяга от страната и се установява във Франция^[2]. През 1987 г. е осъден задочно на затвор от тунизийски съд; присъдата е отменена през 2002 г.

Освен спортист на младини Мзали е също активен и дългогодишен спортен функционер. Той е генерален директор на департамента по младежта и спорта (1959 – 1964) и министър на младежта и спорта (1969 – 1970), както и президент на Тунизийската футболна федерация (1962 – 1963). Вицепрезидент (1963 – 1967) и президент (1979 – 1987) на Международния комитет по Средиземноморските игри. Член е на Международния олимпийски комитет от 1965 г., където също заема високи длъжности: член на Изпълнителния комитет (1973 – 1980), вицепрезидент (1973 – 1980), председател и член на комисии.

Член е на Съюза на театралните дейци в Тунис от 1944 г. Създава (1955) и ръководи до края на живота си списание „Ал-Фикр“ („Мисъл“). Основател и първи председател на Съюза на писателите в Тунис (1971 – 1981). Автор е на изследвания на арабската литература, произведения на политически, исторически и спортни теми (на френски и арабски). Мемоарите му са издадени във Франция през 2004 г.

Мохамед Мзали е женен за своята тунизийска състудентка Фетия (1927 – 2018). Тя е министърка на образованието в неговия кабинет от 1953 до 1986 г.^[3] Имат 6 деца: 4 момчета и 2 момичета. М. Мзали умира в Париж на 23 юни 2010 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контрол BNF CiNii FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN PLWABN IdRef VIAF WorldCat