Велико московско княжество – Уикипедия

Велико московско княжество
Великое княжество Московское
1263 – 1547
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Териториално разширение на Московското княжество 1300–1547   Първоначална територия, 1300 г.   Територия на Владимирско-Суздалско княжество, присъединена през 1390 г.   Територия, присъединена през 1505 г. (от Иван III)   Територия, присъединена към 1533 (от Василий III)
Териториално разширение на Московското княжество 1300–1547
  Първоначална територия, 1300 г.
  Територия на Владимирско-Суздалско княжество, присъединена през 1390 г.
  Територия, присъединена през 1505 г. (от Иван III)
  Територия, присъединена към 1533 (от Василий III)
КонтинентЕвропа
СтолицаМосква
Официален езикруски
РелигияРуска православна църква
Форма на управлениемонархия
ДинастияРюриковичи
Велик княз
1533 – 1547Иван IV (последен)
Законодателна властБолярска дума
Историясредновековие
Основаване1263
Велико княжество1363
Независимост от Златната орда1480
Начало на Руското царство22 октомври 1547
Площ
Общо (през 1547)3 000 000 km2
Население
Преброяване6 000 000
Предшественик
Владимиро-Суздалско княжество Владимиро-Суздалско княжество
Ростовско княжество Ростовско княжество
Муромско княжество Муромско княжество
Наследник
Руско царство Руско царство
Днес част от Русия
Велико московско княжество в Общомедия

Великото московско княжество е средновековно руско държавно образувание, просъществувало от 1263 до 1547 година. Московските земи се управляват от князете на Москва, потомци на първия велик княз Даниил Московски, и се превръщат постепенно в център и териториално ядро, около което се изгражда Руското царство.

Възход на Московското княжество, 1300 - 1462 г.

Първият княз на Москва е синът на Всеволод III – Владимир, който през 1213 г. за няколко месеца отделя града от Владимиро-Суздалското княжество. От 1247 до 1248 г. княжеството е управлявано от Владимир Холобрит, но след смъртта му отново става част от Владимиро-Суздалското княжество. През 1263 г. Александър Невски завещава Москва на сина си Даниил Московски. В резултат на нашествията на монголците, княжеството става техен васал. През 1327 г. се организира Тверското въстание, в което Москва участва на страната на Златната орда. Земите на Твер са поделени между княз Иван I и Александър Суздалский. През 1368 г. княжеството започва война срещу Литовското княжество, но впоследствие се сключва мир. През 1374 г. Дмитрий Донски престава да плаща данък на Златната орда и заедно с другите князе от североизточна Рус се опълчват на монголското влияние. В 1376 г. Московското и Суздалското княжество започват поход срещу Волжка България, след който волжките българи са принудени да плащат данък на московския княз.

През 1380 г. Дмитрий и неговите съюзници побеждават Златната орда в битка край Рязан. Същата година се провежда куликовската битка, в която князът разгромява армията на Мамай.

Две години по-късно хан Тохтамиш опожарява Москва, но войската на ордата бива разбита от армията на Владимир Храбри. В крайна сметка Дмитрий се съгласява да плаща данък и в замяна получава Владимиро-Суздалското княжество. През 1396 г. Ордата е разгромена от тимуридите, които разграбват и Москва. В началото на XV век Златната орда се разделя за 3 ханства. През 1425 година тронът е наследен от племенника на княз Василий I – Василий Слепи. Това среща недоволството на аристокрацията и започва борба за власт между Василий и династията Юревич. Князът е пленяван на 2 пъти и дори е ослепен. През 1471 г. Иван III Велики започва поход срещу Новгородската република. Московските войници тероризират населението и извъшват грабежи. На 11 август 1471 г. е сключен мирен договор, според който Новгород плаща на Москва 16 000 рубли.

Присъединяването на Новгород. Знатни новгородци тръгват към Москва. Картина от Алексей Кившенко.

През октомври 1477 г. Иван III отново напада Новгородската република, заедно с Тверското княжество и Псковската република. Новгород пада след обсада и на 15 януари 1478 г. официално е присъединен към княжеството. През 1480 г. Москва окончателно става независима от Златната орда след битката при река Урга.

След това Литовското княжество и Казанското ханство предприемат атаки срещу великото московско княжество. След серия от войни, загубилите са принудени да признаят Смоленск и течението на р. Днепър за владение на Москва. По времето на Василий III са завладени Псковската република и Рязан. През 1519 г. Кримското ханство напада Москва. През 1530 г. се ражда първородният син на Василий – Иван IV. След смъртта на Василий, Иван става княз, а майка му Елена Глинская е регент. През 1547 г. Иван е коронясан за цар, с което се поставя началото на Руското царство.

Портрет Име Роден Управлява от Семейство Управлява до Починал
Даниил I
(Даниил I)
ноември/декември 1261
Киев ?, Велико московско княжество
1283 Син на княз Алексасндър Невски и Александра Полоцкая
женен веднъж:
Мария
6 деца
4 март 1303 4 март 1303
Москва, Велико московско княжество
Юрий III
(Юрий III)
1281 4 март 1304 Син на Даниил I и Мария
женен два пъти:
дъщеря на княз Константин Ростовски
нямат деца
Кончака (кръстена Агафя)
нямат деца
21 ноември 1325 21 ноември 1325
Сарай Бату, Монголия
Иван I Торбата
(Иван I Калита)
1288
Москва, Велико московско княжество
21 ноември 1325 Син на Даниил I и Мария
женен два пъти:
княгиня Елена
3 деца
княгиня Юлия
3 деца
31 март 1340 31 март 1340
Москва, Велико московско княжество
Симеон I Горди
(Симеон I Гордый)
7 ноември 1316
Москва, Велико московско княжество
31 март 1340 Синн на Иван I и княгиня Елена
женен веднъж:
Августа Литовска
нямат деца
27 април 1353 27 април 1353
Москва, Велико московско княжество
Иван II Красиви
(Иван II Красный)
30 март 1326
Москва, Велико московско княжество
27 април 1353 Син на Иван I и княгиня Елена
брат на Симеон Горди
женен два пъти:
княгиня Феодосия
нямат деца
Александра Веляминова
поне 4 деца
13 ноември 1359 13 ноември 1359
Москва, Велико московско княжество
Дмитрий Донски
(Дмитрий Донской)
12 октомври 1350
Москва, Велико московско княжество
13 ноември 1359 Син на Иван II и княгиня Александра
женен веднъж:
Евдокия Дмитриевна
13 деца
19 март 1389 19 март 1389
Москва, Велико московско княжество
Василий I
(Василий I)
30 декември 1371
Москва, Велико московско княжество
19 март 1389 Син на Дмитри Донски и княгиня Евдокия
женен веднъж:
София Литовска
9 деца
27 февруари 1425 27 февруари 1425
Москва, Велико московско княжество
Василий II Слепи
(Василий II Тёмный)
10 март 1415
Москва, Велико московско княжество
27 февруари 1425 Син на Василий I и княгиня София
женен веднъж:
Мария Ярославна
3 деца
27 март 1462 27 март 1462
Москва, Велико московско княжество
Иван III Велики
(Иван III Великий)
22 януари 1440
Москва, Велико московско княжество
27 март 1462 Син на Василий II и княгиня Мария
женен два пъти:
Мария Тверска
1 дете
София Палеологина
8 деца
27 октомври 1505 27 октомври 1505
Москва, Велико московско княжество
Василий III
(Василий III)
25 март 1419
Москва, Велико московско княжество
27 октомври 1505 Син на Иван III и София Палеологина
женен два пъти:
Соломония Сабурова
нямат деца
Елена Глинская
2 деца
3 декември 1533 3 декември 1533
Москва, Велико московско княжество
Иван IV Страшни
(Иван IV Грозный)
25 август 1530
Москва, Велико московско княжество
3 декември 1533 Син на Василий III и княгиня Елена
женен 8 пъти
18 март 1583 18 март 1583
Москва, Руско царство