French
DeutschМорфема – Уикипедия
 | Тази статия или секция е все още незавършена. Информацията не е достатъчно изчерпателна, възможно е някои важни факти по темата да липсват или да не са съвсем точни. Можете да помогнете, като добавите информация, подкрепена с източници. |
Морфемата (от старогръцки: Μορφήμ – „форма“, в смисъл на оформям, давам значение) е най-малката смислова единица в езика.[1]
Понятие[редактиране | редактиране на кода]
В българското езикознание морфемите се делят на корен, представка, наставка, окончание, съединителна морфема и определителен член.[2]
Главната морфема в думата е коренът, тъй като той е носител на основното лексикално значение. Представката (префикс) стои пред корена или пред друга представка. Наставката стои след корена или след друга наставка. Съединителната морфема има структурна роля в сложни думи да съединява двата корена, представката и наставката или представката и корена. Окончанието (флексията) стои в края на думата и изразява граматически значения. Членната морфема стои в края на имена (съществително, прилагателно) и някои причастия.
Видове[редактиране | редактиране на кода]
Морфемите са два вида: лексикални и граматически. Граматическите морфеми служат за образуване на различните форми на една дума и са носители на граматическите значения. Морфологията изучава именно граматическите морфеми.
Лексикални морфеми (словообразуващи)[редактиране | редактиране на кода]
Лексикалните морфеми носят основното речниково значение на думата и служат за образуване на нови думи. Тези морфеми са обект на лексикологията и по-конкретно на словообразуването:
Граматически морфеми (формообразуващи)[редактиране | редактиране на кода]
В българския език[редактиране | редактиране на кода]
Освен двата основни вида морфеми, при образуването на сложни думи в българския език се използва и една особена морфема, която няма нито лексикално, нито граматическо значение. Тя се нарича съединителна морфема. В българския език съединителната морфема винаги е гласна, затова се нарича още съединителна гласна. Има формално-съединителна функция.
Примери: водоскок, зъболекар; кравеферма, земевладелец; петилетка.
Класификация според самостойност и изменяемост[редактиране | редактиране на кода]
- свободни морфеми – могат да стоят самостоятелно
- свързани морфеми – не могат да бъдат самостоятелни, трябват да бъдат прикрепени
- променящи се морфеми (allomorphs) – не винаги имат една-единствена форма, напр. в англ. like/s/, teach/es/
Езици според морфологията им[редактиране | редактиране на кода]
- просто морфологично образувани
- образувани чрез съчетаване на много морфеми в думите (polysynthetic)
- тр. Namixaridand – „те не купуваха“
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Думата в РБЕ
- ↑ Пашов, Петър. Практическа българска граматика. второ допълнено издание. София, Издателство „Просвета“, 1994. ISBN 954-01-0339-8. с. 48.