Монумент – Уикипедия

Великата китайска стена

Монументът е голям паметник.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Думата „монумент“ произлиза от гръцкото mnemosynon и от латинското moneo, monere, което означава „да напомня“, „да съветва“ или „да предупреждава“, предполагайки, че паметникът ни позволява да видим миналото по начин, който да ни помогне да си представим какво ще се случи в бъдеще. На английски думата „monumental“ често се използва във връзка с нещо необичайно голямо и силно, както в монументалната скулптура, но също така означава просто всичко, направено за отбелязване на мъртвите, като погребален паметник или друг пример за погребално изкуство.

Монументално изкуство[редактиране | редактиране на кода]

Монументално изкуство е дял от изобразителното изкуство, изпълняващо смислова и образна връзка на живописта, скулптурата и декоративноприложните изкуства с архитектурата. Творбите на монументалното изкуство функционират в градска или природна среда, като част от оформлението на архитектурните обекти и др.[1]

Монументалните паметници се различават от други форми на изкуството, като статуетки и малка пластика, по своите внушителни размери. Пример за монументални паметници са Великата китайска стена, Айфеловата кула, Статуята на свободата и др.

Монументи в България[редактиране | редактиране на кода]

Паметник „Асеневци“, Велико Търново

В сферата на монументалната скулптура в България доминираща форма на скулптурни реализации са мемориалите. Историята на мемориалната реализации на монументалната скулптура в България е кратка, но наситена. Разгърната е през ХХ век и по нея работят най-изявените автори за историографията на българското изкуство: Арнолдо Дзоки, Жеко Спиридонов, Александър Андреев, Андрей Николов, Иван Лазаров, Любомир Далчев, Крум Дамянов и други[2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]