French
DeutschМихалово – Уикипедия
| Михалово Μιχαλίτσι | |
| — село — | |
  Михалово  Михалово  Михалово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 100 m |
| Население | 16 души (2021 г.) |
| Михалово в Общомедия | |
Михалово или Миалово (на гръцки: Μιχαλίτσι, Михалици, катаревуса Μιχαλίτσιον, Михалицион, до 1927 година Μιχάλοβο, Михалово[1]) е село в Република Гърция, дем Кукуш, oбласт Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено северозападно от Кукуш (Килкис) и североизточно от Ругуновец (Поликастро).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В ΧΙΧ век Михалово е българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя, чифлик на братя Султояни. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Миалово (Mialovo) е посочено като селище с 46 домакинства, като жителите му са 205 българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Михалово има 150 жители българи християни.[3]
Според данни на председателя на Българската православна община в Кукуш от лятото на 1903 година село Михайлево е изцяло униатско.[4]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Миалево (Mialevo) е село със 136 жители българи унияти.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Михалово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Миялево (Миjалево) има 12 къщи славяни християни.[7] Част от населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1926 години селото е прекръстено на Михалицион.[8]
В 1985 година Султояневият конак в селото е обявен за паметник на културата.[9]
- Преброявания
- 2001 година – 37 души
- 2011 година – 14 души
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Михалово
Васил Киров Нанов (Нанев, 25 декември 1884 – 7 май 1928), завършил Солунската българска католическа семинария в 1901 година и Солунската гимназия в 1903 година, работил в Солунската католическа болница от 1903 до 1906 година и в железопътната компания „Ориенто“ в Солун до 1913 година, участвал в Първата световна в Българската армия като подофицер, работил в „Жонксион Дедеагач“ до 1920 година и след това в Дирекцията на телеграфите и телефоните в София до 1924 година, а след това в Министерството на финанските до септември 1927 година, през септември 1927 година е арестуван в Солун заедно с Кулелията, обвинени са в опит за атентат и разстреляни на 7 май 1928 година в Солун[10][11][12]- Гоне Мицов (Мицев, 1888 или 1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина[13]
- Киро Нанов Миалски (? – 1903), установил се в Текелиево и оглавил българското национално движение там, убит от андарти[10]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 160 – 161.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
- ↑ Освободителната борба на българите в Македония и Одринско 1902-1904. Дипломатически документи, София 1978, с. 300 – Писмо на йеромонах Неофит от 12 юли 1903 г.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 863.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 31. (на сръбски)
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΕ/ΔΙΛΑΠ/Γ/2795/46202/27-8-1985 - ΦΕΚ 628/Β/18-10-1985 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-07-09. Посетен на 14 март 2018.
- ↑ а б Ч., В. Василъ Нановъ // Македония II (477). 14 май 1928.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 516 – 517.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 726.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 465.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
