Михаел Крюгер – Уикипедия

Михаел Крюгер Michael Krüger
Михаел Крюгер през 2013 г.
Роден	9 декември 1943 г. (80 г.) Витгендорф, Саксония-Анхалт, Германия
Професия	писател, преводач
Националност	Германия
Жанр	роман, разказ, стихотворение
Михаел Крюгер в Общомедия

Михаел Крюгер (на немски: Michael Krüger) е немски писател, поет, издател и преводач.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Михаел Крюгер израства в протестантско семейство в Берлин. В ранните си години пее в църковен хор и членува в организацията Христаянска младеж.

След като полага матура, Крюгер започва обучение за издател и търговец на книги. Наред с това слуша лекции по философия в Свободния университет на Берлин. От 1962 до 1965 г. работи като книжар в Лондон.

От 1968 г. е редактор в издателство „Карл Ханзер“ в Мюнхен. През 1986 г. става главен редактор.

През 1973 г. заедно с писатели, между които Паул Вюр, основава първата кооперативна авторска книжарница.

Собствената му литературна дейност се ограничава първоначално до писане на предговори и послеслови към антологии и сборници, които издава. Едва през 1976 г. излиза неговият дебют – стихосбирката „Регинаполи“ („Reginapoly“). Първият му разказ със заглавие „Какво да се прави?“ („Was tun?“) е публикуван през 1984 г.

През 1990 г. излиза новелата на Крюгер „Краят на романа“ („Das Ende des Romans“), а през 1991 г. – първият му роман „Човекът в кулата“ („Der Mann im Turm“).

През юли 2013 г. членовете на Баварската академия на изящните изкуства го избират за свой президент. През 2015 г. Крюгер става куратор на кьолнския литературен фстивал Поетика.

Михаел Крюгер живее в Мюнхен.

Писателят посещава България през 2008^[1] и 2017 г.^[2]

Библиография (подбор)[редактиране | редактиране на кода]

• Reginapoly, Gedichte, 1976
• Diderots Katze, Gedichte, 1978
• Nekrologe, 1979
• Lidas Taschenmuseum, Gedichte. Mit Zeichnungen des Autors 1981
• Aus der Ebene, Gedichte, 1982
• Wiederholungen, 1983
• Was tun? Eine altmodische Geschichte, 1984
• Die Dronte, Gedichte, 1985
• Zoo, Gedichte, 1986
• Warum Peking? Eine chinesische Geschichte, 1986
• Wieso ich? Eine deutsche Geschichte, 1987
  • Warum Peking? Wieso ich? Zwei Erzählungen, 1989
    • Wieso ich? Drei haarsträubende Geschichten (Was tun? Warum Peking? Wieso ich?), 2000
• Idyllen und Illusionen. Tagebuchgedichte, 1989
• Hinter der Grenze, Gedichte, 1990
• Das Ende des Romans. Eine Novelle, 1990
• Der Mann im Turm, Roman, 1991
• Himmelfarb, Roman, 1993
• Brief nach Hause, Gedichte, 1993
• Nachts, unter Bäumen, Gedichte, 1996
• Wettervorhersage, Gedichte, 1998
• Aus dem Leben eines Erfolgsschriftstellers, Geschichten, 1998
• Das Schaf im Schafspelz und andere Satiren aus der Bücherwelt, 2000
• Die Cellospielerin, Roman, 2000
• Keiner weiß es besser als der Mond, Gedichte, 2001
  • Wer das Mondlicht fängt, Bilder und Gedichte, 2001
• Vom Licht ins Dunkel, Neun Gedichte zu neun Radierungen von Erika Hegewisch, 2001
• Das falsche Haus. Eine Novelle, 2002
• Kurz vor dem Gewitter, Gedichte, 2003
• Vorworte, Zwischenbemerkungen, Nachrufe. Ein (lückenhaftes) ABC, 2003
• Literatur & Alkohol. Liquide Grundlagen des Buchstaben-Rausches (Mit Ekkehard Faude), 2004
• Die Turiner Komödie. Bericht eines Nachlaßverwalters, 2005

Торинска комедия. Записки на един управител на наследство, изд.: Балкани, София (2008), прев. Пенка Ангелова

• Unter freiem Himmel, Gedichte, 2007
• Literatur als Lebensmittel, 2008
• Heringe, 2008
• Schritte, Schatten, Tage, Grenzen: Gedichte 1976–2008, 2008
• Ins Reine, 2010
• Umstellung der Zeit, Gedichte, 2013
• Der Gott hinter dem Fenster, Erzählungen, 2015
• Das Ungeplante zulassen. Eine Verteidigung des Dichterischen, Münchner Reden zur Poesie, 2014
• Das Irrenhaus, Roman, 2016

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

• 1983: „Награда Тукан“
• 1986: „Награда Петер Хухел“
• 1990: Schwabinger Kunstpreis
• 1994: „Награда Ернст Майстер за поезия“ на град Хаген
• 1996: Prix Médicis Etranger
• 2000: „Мюнхенска почетна културна награда“
• 2004: „Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“
• 2006: „Награда Мьорике“ на град Фелбах
• 2006: Verleihung der Ehrendoktorwürde der Fakultät für Linguistik und Literaturwissenschaft der Universität Bielefeld
• 2007: Verleihung der Ehrendoktorwürde der Neuphilologischen Fakultät der Universität Tübingen
• 2010: „Награда Йозеф Брайтбах“
• 2012: Kythera-Preis^[3]
• 2013: The London Book Fair Lifetime Achievement Award für sein Lebenswerk
• 2014: Verleihung des Ehrenbürgerrechts durch den Münchner Stadtrat für seine Verdienste um die Verlagsstadt München
• 2014: Verdienstorden der Bundesrepublik Deutschland^[4]
• 2015: Goldenes Verdienstzeichen des Landes Wien
• 2017: „Награда Айхендорф“^[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• В Общомедия има медийни файлове относно Михаел Крюгер
• Произведения на Михаел Крюгер в Моята библиотека
• Поезия от Михаел Крюгер в Litclub
• ((de)) Биографични данни за Михаел Крюгер в Каталога на Немската национална библиотека
• ((de)) Литература от и за Михаел Крюгер в Каталога на Немската национална библиотека
• ((de)) Литература от и за Михаел Крюгер в Немската дигитална библиотека^{[неработеща препратка]}
• ((de)) Михаел Крюгер в Literaturportal-Bayern
• ((de)) Михаел Крюгер в Die LYRIKwelt
• ((de)) Михаел Крюгер в Personensuche

Нормативен контрол BNE CiNii Europeana FAST GND ISNI NLI J9U LCCN MBa NKC NLG PLWABN LIBRIS IdRef VIAF WorldCat