Митоза – Уикипедия

Митозата (от гръцки: митос – „нишка“, „влакно“) е процес на равномерно разпределение на генетичния материал на майчината клетка в две дъщерни клетки. В резултат от митозата от една майчина клетка се получават две дъщерни с еднакъв брой хромозоми, равен на броя на хромозомите в майчината клетка.

Преди да започне същинското делене, във всяка клетка протичат процеси на подготовка, които се наричат интерфаза. Интерфазата включва:

  1. Увеличаване на клетъчната маса чрез усилен синтез на белтъци.
  2. Репликация на ДНК.
  3. Натрупване на енергия.

В края на интерфазата всички синтезни процеси спират. Клетката започва да се дели.

Самото митотично делене протича в пет фази – профаза, метафаза, анафаза, телофаза и цитокинеза.

Профазата е началната фаза на делене на клетката. Ядрената мембрана изчезва, хроматиновите нишки в ядрото се удвояват и се спирализират, оформяйки две еднакви дълги спирали – хромозоми, свързани с центромер. Двете центриоли се придвижват към противоположните полюси на клетката. Центриолите пускат протеинови нишки, които се свързват и образуват сфера (вретено).

Хромозомите се придвижват към екваториалната зона на делителното вретено, като се изравняват, прикрепени чрез центромерите си (сферичките помежду им) към нишките на вретеното.

Започва разделяне на бивалентите, като по една цяла хромозома от двойка се отправя към полюсите, като във всеки полюс има по една хромозома от всеки бивалент.


Телофазата е последната фаза на митозата. Нишките на вретеното изчезват и около всяка група дъщерни хромозоми се формира нова ядрена мембрана – образували са се нови ядра, в които хромозомите се деспирализират и отново образуват нишкоподобна маса.

Профаза
Профаза  
Прометафаза
Прометафаза  
Метафаза
Метафаза  
Анафаза
Анафаза  
Телофаза
Телофаза