Минаре (дем Просечен) – Уикипедия

Минаре
Σιταγροί
— село —
Гърция
41.1114° с. ш. 24.0267° и. д.
Минаре
Източна Македония и Тракия
41.1114° с. ш. 24.0267° и. д.
Минаре
Драмско
41.1114° с. ш. 24.0267° и. д.
Минаре
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемПросечен
Географска областДрамско поле
Надм. височина80 m
Население535 души (2021 г.)
МПС кодPM

Минаре или Минаре чифлик (на гръцки: Σιταγροί, Ситагри, до 1927 година Μιναρέ Τσιφλίκ, Минаре Цифлик[1]) е село в Гърция, дем Просечен.

Селото е разположено на 80 m надморска височина в Драмското поле, на 11 km югозападно от Драма по пътя за Зъхна.[2]

Край Минаре в 1967 – 1970 година е разкрито неолитно селище.[3]

В началото на XX век Минаре е село в Драмска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Минаре има 80 жители цигани.[4]

През Балканската война в 1912 година селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. В преброяванията от 1913 и 1920 година не фигурира.[2] През 1916 - 1918 година е под българско управление.

В 1923 година тук са заселени 192 гръцки бежански семейства с 854 жители.[2] В 1927 година името на селото е сменено на Ситагри. Според преброяването от 1928 година Минаре е изцяло бежанско село със 192 бежански семейства със 797 души.[5]

Населението се занимава с отглеждане на памук, тютюн, жито, фуражи и други земеделски култури, както и с краварство.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Минаре на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Димитров чифлик[6] Τσιφλίκι Δημητρίου Хорафия Димитриу Χωράφια Δημητρίου[7] местност на З от Минаре[6]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 854[2] 1351[2] 1205[2] 1078[2] 836[2] 862[2] 752[2] 998 702 535
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 181. (на македонска литературна норма)
  3. Τούμπα Σιταγρών - Νεολιθικό σπίτι // Δήμος Προσοτσάνης. Архивиран от оригинала на 2015-11-08. Посетен на 22 декември 2015.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 199.
  5. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  6. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  7. Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 21. (на гръцки)