Метростанция „Национален дворец на културата“ – Уикипедия

„Национален дворец на културата“
Местоположение в София Координати: 42°41′17.55″ с. ш. 23°19′08.5″ и. д. / 42.68821° с. ш. 23.31903° и. д. 42.68821, 23.31903
Линия	М2
Предишна гара	Сердика 2
Следваща гара	Европейски съюз
Обслужва	Централна градска част
Брой на пътници	385 000 (2020 г.)
Полезна дължина	114 m
Ширина	8 m
Брой коловози	2
Брой перони	1 (островен)
Откриване	31 август 2012 г.
Архитект	Елена Пактиавал Фарид Пактиавал
Връзки	„НДК 2“ (М3)
Кодове	2981, 2982
„Национален дворец на културата“ в Общомедия

М2
Легенда
Витоша Джеймс Баучер Европейски съюз НДК Сердика II Лъвов мост Централна ж.п. гара Княгиня Мария Луиза Хан Кубрат Надежда Бели Дунав Ломско шосе Обеля Модерно предградие продължава като М4
Тази кутия: преглед беседа редактиране

Метростанция „Национален дворец на културата“ или „НДК“ е станция от линия М2 на Софийското метро. Въведена е в експлоатация на 31 август 2012 г.

От 26 август 2020 г. станцията е трансферна с едноименната станция от линия М3. Връзката е разположена в северната касова зала на станцията, където двете зали са свързани в обща платена зона.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Метростанцията е разположена между бул. „Патриарх Евтимий“, бул. „Витоша“ и Националния дворец на културата. Вход/изходи на метростанцията има в подлеза на НДК, в пешеходния тунел, на „Витошка“ и в края на площад „България“. Заедно с метростанцията от линия М3, станцията има 11 вход/изхода.

Архитектурно оформление[редактиране | редактиране на кода]

Архитектурният проект за станцията е на Елена и Фарид Пактиавал. Станцията е с островен перон, подземна, едноотворна, с плосък покрив. Дължина на перона: 114 м, ширина: 8 м.

Конструктивно станцията е изградена още през 1980 – 1982 г., при изграждането на НДК. Южният вестибюл години наред е използван с търговска цел. Станцията не е била изградена в цялата си дължина, поради факта, че не е имало яснота с каква дължина ще бъдат станциите. Перонът също не е бил изграден. След разконсервирането, станцията се доизгражда в северна посока и се изгражда северният вестибюл. Допълнително изградените през 80-те години преходни тунели са адаптирани за съвременните изисквания и са изградени асансьори, рампи и ескалатори.

Островният перон е застлан с полиран гранит, а стените са облицовани със сивозелен гранитогрес в долната част и цветни закалени стъкла в горната. Таванът е окачен тип „Хънтър Дъглас“, а по цялото му продължение се извива изящно цялостно осветление. На едната страна на перона е изпълнено художествено керамично пано със стилизиран силует на НДК. Същият стил прелива и към вестибюлните пространства и пешеходния тунел – тъмнорозово, светлозелено, бяло и сивобежово, а подът е застлан от светло и тъмносиви гранитни плочи.

Връзки с градския транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Автобусни линии[редактиране | редактиране на кода]

Метростанция „НДК“ се обслужва от 2 автобусни линии от нощния транспорт:

• Автобусни линии от нощния транспорт: N2, N4

Трамвайни линии[редактиране | редактиране на кода]

Метростанция „НДК“ се обслужва от 4 трамвайни линии:

• Трамвайни линии: 1, 6, 7, 27

Тролейбусни линии[редактиране | редактиране на кода]

Метростанция „НДК“ се обслужва от 6 тролейбусни линии:

• Тролейбусни линии: 1, 2, 5, 7, 8, 9

Фотогалерия[редактиране | редактиране на кода]

• 
• 
  3D изложение на трансферната станция

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Метростанция „НДК“ на официалния сайт на Софийски метрополитен Архив на оригинала от 2015-06-19 в Wayback Machine.