Мемориал в Хирошима – Уикипедия

Мемориал в Хирошима
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
„Атомния купол“ в Хирошима
В регистъра	Hiroshima Peace Memorial (Genbaku Dome)
Регион	Азия и Океания
Местоположение	Япония
Тип	Културно
Критерии	vi
Вписване	1996  (20-а сесия)
Мемориал в Хирошима в Общомедия

Мемориалът на мира в Хирошима, наричан още Купол на атомния взрив / атомната бомба или само Атомен купол или Купола Генбаку, е в памет на жертвите от атомните бомбардировки на Хирошима и Нагасаки в края на Втората световна война, съответно на 6 и 9 август 1945 г.

За паметник служат развалините на бившия Изложбен център на Търговско-промишлената палата на Хирошима, оцелял по чудо (въпреки че се намира съвсем близо до епицентъра на взрива) от бомбардировката, довела да незабавната смърт на 70 000 души и до раняване (от радиация и облъчване) и по-късно мъчителна смърт на още 70 000 жители на града.

Руините на сградата се намират на брега на река Ота в центъра на Хирошима. Заедно с Мемориалния парк на мира на отсрещния остров в реката образува мемориален комплекс, посветен на жертвите от бомбардировките.

Въпреки възраженията на китайските и американските власти мемориалът в Хирошима е вписан в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство през 1996 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• Официален сайт

п б р Обекти на Световното културно и природно наследство в Япония Културно наследство : Химеджи (замък) (1993)  • Будистки паметници в Хорюдзи (1993) • Исторически паметници на древния Киото (градовете Киото, Удзи и Оцу) (1994)  • Исторически селища Ширакава-го и Гокаяма (1995)  • Шинтоистко светилище на Ицукушима (1996)  • Мемориал на мира в Хирошима (Купола Генбаку) (1996)  • Исторически паметници в Нара (1998)  • Светилища и храмове в Никко (1999)  • Замъци Гусуку и паметници на Кралство Рюкю (2000)  • Свещени места и поклоннически маршрути в планината Кии (2004)  • Сребърна мина Ивами Гиндзан (2007) Природно наследство : Шираками-Санчи (1993)  • остров Якушима (1993)  • полуостров Ширетоко (2005)