Мейджи – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Мейджи.

Мейджи
明治天皇
Император на Япония

Роден
Починал
30 юли 1912 г. (59 г.)
ПогребанКиото, Японска империя

РелигияШинтоизъм
Управление
Период3 февруари 1867 – 30 юли 1912
Коронация12 септември 1868 г.
ПредшественикКомей
НаследникЙошихито
Религияшинтоизъм
Герб
Семейство
БащаКомей
МайкаНакаяма Йошико
СъпругаШокен
ПартньорЯнагихара Наруко
ДецаЙошихито
Подпис
Мейджи в Общомедия

Император Мейджи (на японски: 明治天皇) е 122-рият император на Япония, според традиционния ред на наследяване, и управлява от 3 февруари 1867 г. до смъртта си на 30 юли 1912 г. Неговото истинско име е Муцухито (на японски: 睦仁). Подобно на всички свои предшественици, след смъртта си той става известен с посмъртното си име. Именно след неговата смърт се установява новата традиция, според която след смъртта на всеки император се дава име, съвпадащо с ерата, през която е царувал. Тъй като е царувал през ерата Мейджи, той е известен като император Мейджи.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мейджи е роден на 3 ноември 1852 г. в Киото, тогава в провинция Ямаширо. Той е син на император Комей. По това време Япония представлява изолирана, пред-индустриална, феодална страна, доминирана от шогунската династия Токугава и от едрите земевладелци даймио, които управляват повече от 250 децентрализирани територии. През 1860 г. Муцухито е обявен за кронпринц, а след смъртта на баща си през 1867 г. се възкачва на императорския престол.[1] Церемонията по коронацията му се провежда на следващата година, когато и приема името Мейджи. Идването му власт съвпада с разпадането на шогуната Токугава и възстановяването на върховната императорска власт над страната. За разлика от баща си, той подкрепя растящия народен консенсус за нужда от модернизация на Япония по западен модел.[2] През 1868 г. Мейджи дава клетва от пет принципа, с която започва курса на модернизация на страната:

  1. Ще бъде свикано широко събрание и всички държавни работи ще се решават в съгласие с общественото мнение.
  2. Всички – управници и управлявани – трябва да се посветят единодушно на делото на преуспяването на нацията.
  3. На всички военни и цивилни лица и на простолюдието ще бъде позволено да осъществяват своите стремежи и да развиват своята дейност.
  4. Всички лоши обичаи от миналото ще бъдат премахнати. Ще се спазват правосъдието и безпристрастието, тъй като те се разбират от всички.
  5. Ще се заимстват знания от цял свят и по такъв начин основите на империята ще бъдат затвърдени.

Като император той формално нарежда, макар да не започва, премахването на феодалната земевладелска система през 1871 г., както и създаването на нова училищна система през 1872 г., приемането на кабинетната система в правителството през 1885 г., провъзгласяването на Конституцията Мейджи през 1889 г. и учредяването на японския парламент през 1890 г. Той играе активна роля във воденето на Първата китайско-японска война (1894 – 1895) и Руско-японската война (1904 – 1905). През 1910 г. издава указ, провъзгласяващ анексирането на Корея от Японската империя.[2] Същата година обаче срещу него е извършен опит за убийство – т.нар. инцидент Котоку. В резултат на провала на заговора, Мейджи организира масови арести и екзекуции на леви елементи.

По времето на управлението ма Мейджи, столицата е преместена от Киото в Едо (Токио). През 1871 г. страната е организира в 72 префектури, заменящи провинциите на бившия шогунат.[3]

Мейджи се превръща в символ на наслагването на западните идеи и иновации върху основата на японската култура. Той дори носи западни дрехи и яде храна, приготвена по западен маниер, но в същото време написва 100 000 поеми в традиционен японски стил през живота си.[2] Когато Мейджи умира през юли 1912 г., Япония вече е претърпяла политическа, социална и индустриална революция, известна като Реставрация Мейджи и се е превърнала в една от великите сили на международната сцена. Наследен е от сина си Йошихито.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Keene, Donald. Emperor of Japan: Meiji and His World, 1852 – 1912. Columbia University Press, 2002. с. 98. ISBN 023112340X/ISBN 9780231123402; OCLC 46731178
  2. а б в Meiji // Encyclopædia Britannica, 30 октомври 2019. Посетен на 3 юни 2020.
  3. Gordon, Andrew. A Modern History of Japan: From Tokugawa Times to the Present. 2. Oxford University Press, 2009. ISBN 978-0-19-533922-2. с. 63.
  • Мещеряков, А. Император Мэйдзи и его Япония. М., Наталис, Рипол-классик, 2006, 736 с. (Восточная коллекция).