Междурек – Уикипедия

Междурек
Μελισσουργειό
— село —
Гърция
41.0889° с. ш. 23.0394° и. д.
Междурек
Централна Македония
41.0889° с. ш. 23.0394° и. д.
Междурек
Кукушко
41.0889° с. ш. 23.0394° и. д.
Междурек
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областКарадаг
Надм. височина339 m
Население111 души (2001)

Междурек (изписване до 1945 година: Междурѣкъ; на гръцки: Μελισσουργειό, Мелисургио, катаревуса Μελισσουργειόν, Мелисургион, до 1926 година Μουζδερέκ, Муздерек[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония. Селото има население от 111 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено североизточно от Кукуш (Килкис), в западното подножие на Карадаг (Мавровуни).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616 – 1617 година селото е отбелязано като Междарек с 11 джизие ханета (домакинства). Според документ от 1625 година Междарек има 14 ханета.[2]

В XIX век Междурек е българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е изградена в 1834 година.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Муждерек (Moujderek) е посочено като селище с 55 домакинства, като жителите му са 22 мюсюлмани и 236 българи.[4]

В 1894 година Гоце Делчев създава в селото комитет на ВМОРО, в който влизат четирима души, сред които Димитър Андонов Попов. По-късно учителят Никола Манолев разширява българския революционен комитет в Междурек, като привлича 30 души. След него Христо Чернопеев организира цялото село.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 500 жители българи християни.[6]

Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Междорек (Mejdorek) е село с 680 жители българи екзархисти и в него работи българско училище с 1 учител и 30 ученици.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 15 души от Междурек са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Част от населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. През 1926 години селото е прекръстено на Мелисургион.[9] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 53 семейства и 177 жители бежанци.[10]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Гоце Междуречки
Родени в Междурек
  • Андон Кротев, български революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание, баща на Иван Кротев
  • Борис Митов Иванов (1912 – 1945), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[11]
  • Гоце Междуречки (1877 – 1941), войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
  • Георги Наков Каранаков (1871 или 1872 – след 1943), български революционер, влязъл във ВМОРО в 1900 година и работил като легален деец, в 1903 година след предателство на куриера Митю Казака от село Бурсук е арестуван и затворен в Сяр, след това в Кукуш, където е изтезаван, и Солун, където е осъден на 10 години, но лежи само 15 месеца и е обхванат от амнистията от 1904 година; на 13 април 1943 година, като жител на Пловдив, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[12]
  • Георги Даскалов (1895 – 1969), български партизанин и кмет на Хасково
  • Григор Георгиев Пецов (1892 – 1915), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина[13] Загинал през Първата световна война.[14]
  • Данаил Христов (1883 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 4 рота на 15 щипска дружина[15]
  • Димитър Андонов Попов (1871 – след 1943), български революционер
  • Доне Трайков (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина[16]
  • Иван Кротев (1892 – 1981), български юрист, общественик и писател
  • Кирил Христов (1885/1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 1 рота на 13 кукушка дружина[17]
  • Киро Георгиев, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина, ранен на 5 юли 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[18]
  • Константин Гоцев (Костадин Гьорев), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина[19]
  • Коце Стоев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина[20]
  • Мито Христов (1885/1886 – ?), Кукушката чета, 2 рота на 13 кукушка дружина[21]
  • Никола Гърков (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 13 кукушка дружина[22]
  • Никола Митов (Кольо Митров, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 1 рота на 13 кукушка дружина[23]
  • Петър Николов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета[24]
  • Петър Попов Николов (1881 – 1913), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 13 кукушка дружина, загинал на 9 юли 1913 година[24] Загинал на 9 юли 1913 година.[25]
  • Стойчо Димитров Цукев, български комунист, роден на 9 април 1897, член на БКП от 1919 година, в СССР от 1933 година, арестуван в 1935 година от органите на НКВД и заточен в Алма Ата, завърнал се в България през 1947 година, обявен за активен борец, починал в 1969 година[26]
  • Стоян Междуречки, български революционер, деец на ВМОРО, починал преди 1918 г.[27]
  • Христо Иванов (1873 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 4 битолска дружина[28]
  • Христо Иванов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина[28]
Свързани с Междурек

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228, 300.
  3. ↑ Μελισσουργείο - Ιερός Ναός Αγ.Γεωργίου // Enjoy Kilkis. Посетен на 14 март 2018.
  4. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 166 – 167.
  5. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 138.
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 168.
  7. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 862.
  9. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  11. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 62
  12. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 95.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 151.
  14. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 41; а.е. 333, л. 14
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 766.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 724.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 769.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 157.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 182.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 650.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 773.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 191.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 451.
  24. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 511. Вероятно идентичен с Петър Попов Николов.
  25. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 124
  26. ↑ Българи жертви на сталинисткия терор // Сите българи заедно. Посетен на 23 юни 2022 г.
  27. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 98.
  28. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 303.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Междурек&oldid=12188399“.