Междуметие – Уикипедия

Междуметието е част на речта, която изразява чувства или желания (искане, заповед) или подражава природни звуци и шумове, животински гласове и звуци от човешка дейност.

Междуметията се употребяват главно в говоримата (устната) реч и по-рядко в писмените текстове, главно когато се предава или наподобява говоримата реч. Прекомерно наситената с междуметия реч е признак за висока емоционалност и/или бедност на езика (на други изразни средства).

За употребата им се използват наличните в азбуката букви (понякога неправописно и други, неазбучни символи), което прави записването им в текст условно, тъй като не винаги и не изцяло може да се предаде тяхната произносимост или звуков еквивалент. Междуметията влизат в изказването със собствената си семантика. Обикновено са в началото на изказването (в началото на изречение или по-дълго изказване, последователност от изречения) или самостойно (като самостоятелно изречение), като могат и да бъдат повторени в изказването.

Междуметията са неизменяеми думи и нямат свои словоформи.

Междуметията са вероятно най-старите езикови изразни средства (тоест думи или думи-фрази), с които хората са общували помежду си и по своя характер те са универсални, интернационални – съществуват във всички езици, макар че имат и своя национална езикова специфика. Езиковото заемане е характерно и за междуметията, макар и по-рядко отколкото за друг вид думи.

Общи примери[редактиране | редактиране на кода]

ах…
ех…
иха…
ураа…
бау…
мяу-мяу…
чик-чирик…
ааа…
ооо…
ц-ц-ц…
ох…
их…
цап…
цоп…
пляс…
пльок…
пинг-понг…
ух...

Примерни изречения[редактиране | редактиране на кода]

Пуф-паф и влакът тръгна.
Ураа, спечелихме!
Ехаа, толкова е красиво!

Видове междуметия и примери[редактиране | редактиране на кода]

За изразяване на непосредствени чувства и мисли, като например:
- изненада: ах, господи, гледай ти, я виж ти, о, небеса;
- възторг: ура;
- страх (уплаха): оле, олеле боже, майчице;
- съмнение: хм;
- досада: их;
- съжаление: тюх, тюх да се не види;
- учудване: тц-тц, ау, оо;
За изразяване на волеизява (искане, заповед):
- повикване: ало, ей, хей, помощ;
- подтикване: хайде, айде;
- окуражаване: кураж, давай-давай;
- предупреждение: стой, стоп, внимавай, варда;
- забрана: шшт, млък;
- изгонване: марш, марш оттук, вън, махай се;
- заповед: огън.

Както се вижда може да се изразят с отделни звукове – най-често гласни или дълго произносими съгласни, кратки звукосъчетания, както и с други видове думи (съществителни, глаголи), нарочно употребени (например междуметията майчице, боже, гледай, виж, стой). При междуметията съответно най-често съществителните са в звателни форми (мале), а глаголите в заповедни (я виж, виж го ти).

Семантична многозначност има и при междуметията, като значението се определя от контекста на конкретната ситуация и се предава езиково чрез съответното произношение и интонация.

Например:

Аха?
Аха!