French
DeutschМанастирски ливади – Уикипедия
Тази статия е за квартал „Манастирски ливади“. За големия жилищния комплекс на североизток вижте Манастирски ливади (жилищен комплекс). За малкия жилищен комплекс в западния му край вижте Манастирски ливади - Б.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Манастирски ливади | |
| — квартал на София — | |
 | |
  Манастирски ливади  Манастирски ливади | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Област | Област София |
| Община | Столична община |
| Район | Триадица, Витоша |
„Манастирски ливади“ е квартал в южната част на София, разположен близо до Витоша. Намира се от двете страни на бул. „България“, северно от Околовръстното шосе.
Квартал „Манастирски ливади“ на запад граничи с бул. „Братя Бъкстон“, на север граничи с ул. „Тодор Каблешков“, на изток с кв. „Кръстова вада“, а на юг с Околовръстния път. Първоначално територията на изток от бул. България, както подсказва името на квартала, е била заета изцяло с ливади, в миналото собственост на Драгалевския манастир, които се застрояват с нови модерни жилищни комплекси. Характерно за този квартал са високите подпочвени води. До вътрешността на квартала пътува автобусна линия 65, която се движи средно през 20 минути.
Западната част на квартала (на запад от бул. България) е гъсто застроена и продължава да се застроява с нови жилищни сгради. Инфраструктурата е сравнително добра. На 1 декември 2012 г. отваря врати България Мол, който е един от най-големите търговски центрове в столицата. В тази част се намира и Военният институт за координация и стандартизация (ул. Ген. Стефан Тошев 86).
В административно отношение кварталът е разделен между два софийски района. Частта, намираща се на запад от бул. България, принадлежи към район Витоша, докато тази на изток спада към район Триадица.
Кварталът е един от най-бързоразвиващите се райони на София. Манастирски ливади се намира в удобна близост до центъра на София и се обслужва от една от най-бързите пътни артерии на столицата – бул. „България“. Разположението на Манастирски ливади близо до Витоша и до престижните жилищни квартали „Бояна“, „Драгалевци“ и „Киноцентър“, от една страна, и близостта на квартала до центъра на София – 15 минути път с автомобил – от друга, го правят едно от най-предпочитаните места за живеене. Кварталът се характеризира с тиха и спокойна атмосфера, специфичен микроклимат и чист въздух. Лифтът за ски пистите на Витоша се намира в близост до Манастирски ливади. Основен проблем на квартала е, че поради бързото и необмислено приватизиране на одържавявани земи, землището му не разполага с публично зелено пространство или парк, а зелената му система е оскъдна. Единственото подобно място е обръщалото на трамвай 7.
На територията на Манастирски ливади се намират МБАЛ „Св. София“, хотел Феста София, бутикови магазини, заведения от сферата на услугите и забавленията. В близост има поликлиника, спортна зала, три реномирани училища – едното с разширено изучаване на английски език, а другото на немски, три детски градини, Националният исторически музей. В източната част на квартала е изградена детска градина, предстои строителството на училище, както и обособяване на паркова зона. И двете части са много добре осигурени от офиси и автомати на големите куриерски компании „Еконт“ и „Спиди“, като мрежата от точки за получаване/изпращане на пратки непрекъснато се разширява.
В Манастирски ливади се намира и новата административна сграда на БТВ, разположена върху терен от 13 000 кв. м
Градски транспорт[редактиране | редактиране на кода]
До квартал Манастирски ливади и ж.к. Манастирски ливади – Б може да се достигне със следните превозни средства:
- автобуси (А): 64, 65, 73, 74, 76, 111, 204, 304
- трамваи (ТМ): 7, 27
- тролейбуси (ТБ): 2, 8, 9
- нощна автобусна линия: N4
- допълнителна (довеждаща) линия: Д1
Улици и произход на имената им[редактиране | редактиране на кода]
| Път | Наречен на | Местоположение |
|---|---|---|
| „418“ | – | Карта |
| „420“ | – | Карта |
| „787“ | – | Карта |
| „Акад. Димитър Попов“ | Димитър Иванов (1894 – 1975), химик | Карта |
| „Акад. Илчо Димитров“ | Илчо Димитров (1931 – 2002), историк и политик | Карта |
| „Богомил Райнов“ | Богомил Райнов (1919 – 2007), писател | Карта |
| „Борис Димовски“ | Борис Димовски (1925 – 2007), художник | Карта |
| „Борис Ибришимов“ | Борис Ибришимов (1907 – 1996), композитор | Карта |
| „Боян Петров“ | Боян Петров (1973 – 2018), алпинист | Карта |
| „Боянски възход“ | ? | Карта |
| „Братя Бъкстон“ | Ноел Бъкстон (1869 – 1948), английски политик Чарлз Бъкстон (1875 – 1942), английски политик | Карта |
| „България“ | България, държава в Европа | Карта |
| „Българска легия“ | Български легии в Белград, доброволни отряди в Сърбия | Карта |
| „Бяла акация“ | Бял салкъм (Robinia pseudoacacia), вид растения | Карта |
| „Бяла лилия“ | Белоснежна лилия (Lilium candidum), вид растения | Карта |
| „Бяло поле“ | ? | Карта |
| „Васил Стефанов“ | ? | Карта |
| „Василашко езеро“ | Василашки езера, група езера в Пирин | Карта |
| „Вихрен“ | Вихрен (връх), връх в Пирин | Карта |
| „Георги Божилов-Слона“ | Георги Божилов (1935 – 2001), художник | Карта |
| „Георги Тутев“ | Георги Тутев (1924 – 1994), композитор | Карта |
| „Георги Черкин“ | Георги Златев-Черкин (1905 – 1977), композитор | Карта |
| „Димитър Сагаев“ | Димитър Сагаев (1915 – 2003), композитор | Карта |
| „Златните мостове“ | Златните мостове, местност на Витоша | Карта |
| „Иван Кирков“ | Иван Кирков (1932-2010), художник | Карта |
| „Иван Сусанин“ | „Живот за царя“, опера на руския композитор Михаил Глинка | Карта |
| „Ивелин Димитров“ | Ивелин Димитров (1931 – 2008), композитор | Карта |
| „Йордан Бакалов-Стубел“ | Йордан Стубел (1897 – 1952), писател | Карта |
| „Казбек“ | Казбек, връх в Грузия и Русия | Карта |
| „Кедър“ | Кедър (Cedrus), род растения | Карта |
| „Костенски водопад“ | Костенски водопад, водопад на Стара река, Ихтиманско | Карта |
| „Луи Айер“ | Луи Айер (1865 – 1916), швейцарски спортен деятел | Карта |
| „Лъвски рид“ | ? | Карта |
| „Майстор Алекси Рилец“ | Алекси Рилец (1760 – 1850), строител | Карта |
| „Майстор Димитър Софиянлията“ | Димитър Софиянлията (? – 1835), строител и революционер | Карта |
| „Майстор Миленко Радомирец“ | Миленко Велев (XVIII – XIX век), строител | Карта |
| „Майстор Павел от Кримин“ | Павел Йоанович (XVIII – XIX век), строител | Карта |
| „Маринчо Бенли“ | Маринчо Бенли (1809 – 1875), общественик | Карта |
| „Мур“ | Мура, река в Централна Европа | Карта |
| „Никола Ковачевски“ | Никола Ковачевски (1832 – 1882), общественик | Карта |
| „Никола Мавродиев“ | Никола Мавродиев (1842 – 1916), общественик | Карта |
| „Околовръстен път“ | – | Карта |
| „Павел Генадиев“ | Павел Генадиев (1873 – 1959), революционер | Карта |
| „Паша Христова“ | Паша Христова (1946 – 1971), певица | Карта |
| „Петър Папакочев“ | Петър Папакочев (1913 – 1997), фотограф | Карта |
| „Пирин“ | Пирин, планина в Югозападна България | Карта |
| „Подполковник Христо Попов“ | Христо Попов (1858 – 1951), офицер и политик | Карта |
| „Проф. Велизар Велков“ | Велизар Велков (1928 – 1993), археолог | Карта |
| „Ралевица“ | ? | Карта |
| „Сакар планина“ | Сакар, планина в България и Турция | Карта |
| „Синанишко езеро“ | Синанишко езеро, езеро в Пирин | Карта |
| „Спас Соколов“ | Спас Соколов (1854 – 1922), революционер | Карта |
| „Тодор Джебаров“ | Тодор Джебаров (1850 – 1945), политик | Карта |
| „Тодор Попов“ | Тодор Попов (1921 – 2000), композитор | Карта |
| „Тодор Хаджистанчев“ | Тодор Хаджистанчев (1849 – 1903), общественик | Карта |
| „Трифон Силяновски“ | Трифон Силяновски (1923 – 2005), композитор | Карта |
| „Фердинанд Урбих“ | Фердинанд Урбих (1865 – 1945), германски педагог | Карта |
| „Флора“ | Флора, растителността в дадена област | Карта |
| „Христо Иванов-Големия“ | Христо Иванов Големия (1838 – 1898), революционер | Карта |
| „Цветан Ангелов“ | Цветан Ангелов (1922 – 1982), писател | Карта |
