Малък вечерник – Уикипедия

	Малък вечерник
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Червена книга на България
	; Уязвим
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
клас:	Бозайници (Mammalia)
разред:	Прилепи (Chiroptera)
семейство:	Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)
род:	Вечерници (Nyctalus)
вид:	Малък вечерник (N. leisleri)
	Научно наименование
	Nyctalus leisleri (Kuhl, 1817)
	Разпространение
	Малък вечерник в Общомедия
	[ редактиране ]

Малките вечерници (Nyctalus leisleri) са вид дребни бозайници от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Разпространени са в Северна Африка, Европа и Централна Азия, от западните части на Хималаите до Мадейра и Канарските острови. В България се срещат в цялата страна, макар и рядко.^[3]

Малкият вечерник е средно голям прилеп с дължина на тялото с главата 58,0-65,5 mm, размах на крилата 280-320 mm и маса 11-20 g. Цветът му е кафяв, по-тъмен по гърба и по-светъл по корема, а ушите и летателните мембрани са почти черни. Живее в хралупи на дървета, по-рядко в сгради, като предпочита широколистни гори. В някои части на ареала извършва сезонни миграции. Колониите през лятото се състоят главно от женски, а през зимата са смесени.^[3]

При полет малкият вечерник се ориентира чрез ехолокация, като използва смесен сигнал с кратка честотномодулирана част и по-дълга част с постоянна честота около 22 kHz. ^[4] Храни се с летящи насекоми, главно бръмбари, които улавя в полет.^[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Nyctalus leisleri (Kuhl, 1817). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
↑ Червена книга на Република България. Малък вечерник. Посетен на 21 февруари 2012
↑ ^а ^б ^в Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 254-256.
↑ Nyctalus leisleri - Science for Nature Foundation

[1] Nyctalus leisleri (Kuhl, 1817). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[2] Червена книга на Република България. Малък вечерник. Посетен на 21 февруари 2012

[ФБ-3] а ^б ^в Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 254-256.

[4] Nyctalus leisleri - Science for Nature Foundation

[1]

[2]

[3]

[4]