Макс Перуц – Уикипедия

Макс Перуц
Max Ferdinand Perutz
австрийско-британски микробиолог
Макс Перуц на бала след получаването на Нобеловата награда, 1962 г.
Макс Перуц на бала след получаването на Нобеловата награда, 1962 г.

Роден
Починал
6 февруари 2002 г. (87 г.)

Учил въвВиенски университет
Кеймбриджки университет
Научна дейност
ОбластБиохимия, биофизика
Работил вКеймбриджки университет
Видни студентиФрансис Крик и Джеймс Уотсън
Макс Перуц в Общомедия

Макс Фердинанд Перуц (на немски: Max Ferdinand Perutz) е английски биохимик, молекулярен биолог, член на Британското кралско научно дружество (1954). Носител на Нобелова награда за химия за 1962 година съвместно с Джон Кендрюза изследванията си върху структурата на хемоглобина и глобуларните протеини“. Доктор по философия на Кеймбриджкия университет (1940).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Макс Перуц и жена му Гизела на бала след получаването на Нобеловата награда, 1962 г.

Роден е на 19 май 1914 година във Виена, Австро-Унгария. Учи във Виенския университет (193236), след което се премества в Кеймбридж, Великобритания.

През Втората световна война взима участие в секретния проект „Хабакук“ (библ. – Авакум), който изследва възможността да бъде построен непотопяем самолетоносач от пикрит, новооткрита смес от лед и дървени стърготини и провежда първоначалните изследвания върху свойствата на новия материал.

Ръководи групата по молекулярна биология на Медицинския научноизследователски съвет (194762), от 1962 завеждащ лабораторията по молекулярна биология при Кеймбриджкия университет.

Научен ръководител на Франсис Крик и Джеймс Уотсън по време на подготовката на докторската им дисертация, в която разкриват структурата на ДНК.

Член на Американската академия за изкуство и наука (1963) и Австрийската академия на науките (1963).

Умира на 6 февруари 2002 г. в Кеймбридж.

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]