French
DeutschМакедония (1866 – 1872) – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Македония.
| „Македония“ „Македонія“ | |
 Глава на брой №1, 3 декември 1866 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Вид | седмичник |
| Начало | 3 декември 1866 г. |
| Край | 25 юли 1872 г. |
| Собственик | Петко Славейков |
| Издател | Петко Славейков |
| Главен редактор | Петко Славейков |
| Език | български |
| Политически | либерален |
| Свързани вестници | „Цариградски вестник“ |
| Държава | Османска империя |
| Македония в Общомедия | |
„Македония“ е български вестник, който излиза в османската столица Цариград от 3 декември 1866 до 25 юли 1872 година.
С тиража си от 3600 броя е най-разпространеният и най-влиятелният български вестник през Възраждането.[1] Главен редактор на вестника е Петко Славейков.[1]
Вестникът е основан от Славейков и съдружника му караманлията Йоаким Каръягдъ.[1] Печата се в едноименната печатница „Македония“, закупена в 1866 година от Славейков. Печатницата е оборудвана технически от инвентара на печатницата на „Цариградски вестник“. Излиза седмично, а в четвъртата годишнина известно време и два пъти седмично. „Македония“ често излиза с притурки като „Малкият лист на Македония“ („Малка Македония“).
Подзаглавието на вестника се променя няколко пъти – „Вестник политический и филологический. Ще излязва всяка събота. Ред. П. Р. Славейков“, „Вестник за народа“, „Лист за политика, книжевност и търговия“ и други. Мотото е „Твърде лошо нещо да ся поместя някои от началата си, когато са прави! Ако не върви напред, а то поне назад да не върви, трябва да бъде високата аксиома на разумността.“
Сред основните сътрудници на вестника са Гаврил Кръстевич, Марин Дринов, Тодор Икономов, Тодор Шишков, Захари Княжевски, Кузман Шапкарев, Светослав Миларов, Никола Първанов, Стефан Бобчев.
Политика[редактиране | редактиране на кода]
Вестникът носи заглавието „Македония“, тъй като задачата му е:
| „ | да приведе в съзнание заблудените в тази страна гъркомани[1] | “ |
Затова Славейков печата и текстове на македонски говори с гръцки букви, единствено познатите на много македонски българи.[1]
Вестникът взима активно участие в борбата за самостоятелна църква и за утвърждаване на българското образование. Стои на радикални позиции за пълно скъсване с Цариградската патриаршия и създаване на самостоятелна, демократично устроена, българска църква. Най-важните статии по църковния въпрос се печатат и на гръцки. Позициите му по просветния въпрос също са крайни – вестникът отхвърля категорично проекта на Мидхад паша за сливане на българските и турските училища и се стреми към утвърждаване на българската култура в Македония и Тракия срещу ширещата се гъркомания.
В редица статии „Македония“ защитава появяващото се женско образование, женските дружества и равенството на жените. Разглеждат се и икономически въпроси като вестникът се застъпва за модернизация на селското стопанство и развитие на земеделското образование. Вестникът отразява и политиката на европейските държави.
Вътрешнополитическата линия на вестника е максимално радикална в условията на османската столица. В редица дописки се описва лошото положение на българите, подложени на произвола на османската администрация. Изказва се против туркофилите и дори препечатва някои статии от вестник „Свобода“ на Любен Каравелов.
Вестникът е спиран 5 пъти от властите. През юли 1872 година заради статията „Двете касти и власти“ на Светослав Миларов, по заповед на Мидхад паша вестникът е спрян, а Славейков затворен за един месец. След арестуването му печатницата е конфискувана и разпродадена от кредиторите.[2][3]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- „Македония – най-влиятелният възрожденски вестник в Турция“, в: Боршуков, Г. „История на българската журналистика“, 1976.
- „Огледало на народния дух“, в: Гъркова, Н. „Върхове на българската журналистика, т.1“, София, 1976.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 324.
- ↑ Гергова, А., „Българска книга: Енциклопедия“, 2004, Pensoft Publishers, стр. 272, ISBN 954-642-210-X, 9789546422101
- ↑ Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 28.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Вера Бонева. Българският църковен въпрос на страниците на [вестник] "Македония". // Петко Славейков. Нови изследвания. Сборник по повод 175 години от рождението му. Велико Търново, 2003.
