Мадам Бовари – Уикипедия

„Мадам Бовари“
„Madame Bovary“
АвторГюстав Флобер
Създаване
Първо издание1857 г.
Франция
Оригинален езикфренски
„Мадам Бовари“ в Общомедия

„Мадам Бовари“ (на френски: Madame Bovary) е първият и най-прочут роман на Гюстав Флобер. Благодарение на новаторския реалистичен изказ на автора и необикновения начин на изпълнение романът е считан за едно от най-значимите произведения във френската литература.

Романът е публикуван за първи път в списание „Ревю дьо Пари“ през 1856 г. Редакцията налага съкращения и предлага на читателите само фрагменти от романа, но въпреки това през 1857 г. Флобер, заедно с директора и редакторите на списанието, е изправен пред френския съд, заради „накърняване на обществения и религиозен морал и нарушаване на добрите нрави“. Флобер е оправдан и още същата година излиза пълната версия на романа.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Шарл Бовари съзерцава спящата си съпруга. Илюстрация на Шарл Леандър към издание на романа от 1931 г.

Действието се развива в Нормандия, Северна Франция. Амбициозната майка на Шарл Бовари го изпраща да учи медицина и против волята му го бракосъчетава с по-възрастна от него жена. Шарл е човек без амбиции, но с добро сърце и няма смелостта да се противопостави на майка си. Нелеп инцидент го изпраща да прегледа пациент в малко селце в близост до Руан и там за първи път среща Ема. Младата девойка, отраснала в манастир, е отчаяна романтичка, която искрено вярва, че щастливата любов, описана в романите, които чете, определено съществува. Ема се омъжва за Шарл, който я обожава и боготвори. Тя се надява, че чрез този брак ще започне да води по-социален и по-вълнуващ живот, но много скоро я връхлита огромното разочарование от обикновеното провинциално ежедневие. Ема започва да разбира, че речта на Шарл е плоска като уличен тротоар, че той не обича театъра и поезията, не умее да плува, нито да стреля с револвер, не учи нищо, не знае нищо, не желае нищо. С времето тя започва все повече да се отдалечава от съпруга си и си задава въпроса: „Защо, Боже мой, се омъжих?“. Тя не може да се задоволи с живот, „студен като таванско помещение със северен прозорец, и с досадата“. Влошаващото се здраве на госпожа Бовари и непрестанните ѝ депресии карат Шарл, загрижен за нейното здраве, да вземе решението да се преместят в по-голям град. Той смята, че смяната на климата ще се отрази добре на съпругата му. Двамата се преместват в Йонвил, където бързо се сприятеляват с аптекаря Оме и неговото семейство. В къщата на семейство Оме живее и Леон – помощникът на местния нотариус, който също като Ема се интересува от музика и литература. Ема се влюбва в младия мъж, но скоро той заминава за Париж и тя отново остава сама.

Ема става все по-отчаяна и недоволна от съществуването си. Дори раждането на малката Берта не запълва празнините в живота ѝ. Тя продължава да изпада в депресии и често променя настроенията си. За да запълни празнината след заминаването на Леон тя започва да търси утеха в пазаруването. Хитрият търговец Льорьо се възползва от това и тя започва да задлъжнява все повече и повече.

Ема Бовари и Леон. Илюстрация на Алфред дьо Ришмон към издание на романа от 1905 г.

По-късно Ема среща Родолф Буланже – заможен земевладелец и ерген. Той идва на посещение при Шарл, заедно с ратая си, който иска да му пуснат кръв. Родолф, който е опитен женкар, веднага забелязва красотата на госпожа Бовари. Не след дълго той успява да я съблазни и те започват тайна връзка, която за Ема се превръща в безумна любов и опиянение. Тя продължава да купува скъпи и луксозни дрехи и мебели, както и подаръци за любовника си, с което още повече задлъжнява. Мисълта да погуби съпруга си не я плаши. Тя планира бягство заедно с Родолф, но малко преди да заминат той ѝ изпраща писмо, в което се сбогува с нея. Съкрушена от новината, тя отново се разболява. За да разведри съпругата си, Шарл решава да отидат на театър в Руан, където те случайно срещат Леон. След тази среща Ема започва афера с Леон. Лъжейки Шарл, че ходи на уроци по пиано, тя прекарва незабравими мигове с него.

Междувременно кредитите от лукавия търговец Льорьо се увеличават, когато той си иска дължимото, Ема изпада в безизходица. Тя търси помощ при Леон, който обаче се страхува и не може да ѝ помогне. След това, изпълнена с надежда, че той ще я спаси, тя отива при първия си любовник Родолф, който също не иска или не може да ѝ помогне. Това я довежда до огромно разочарование и отчаяние. Тя решава да сложи край на живота си, като взима арсеник от аптеката на Оме. След жестоки болки и мъчения Ема умира.

Шарл не успява да превъзмогне смъртта на любимата си. Съкрушен от прелюбодейството, Шарл намира писмата на Ема с Родолф и Леон, но въпреки срама и болката, намира сили да прости на невярната си съпруга. Неговият живот без Ема е поредица от падения и безкрайна самота. Скоро след това Шарл умира, напълно съкрушен и безпомощен. Малката Берта отива при баба си, която не след дълго също умира и затова е изпратена при своя леля, която обаче е бедна и изпраща момичето да работи във фабрика за памучна прежда.

Край на разкриващата сюжета част.

Герои[редактиране | редактиране на кода]

  • Ема Бовари – дъщеря на Теодор Руо, втората съпруга на Шарл Бовари
  • Шарл Бовари – съпруг на Ема Бовари, лекар
  • Берта Бовари – дъщеря на Ема и Шарл Бовари
  • Шарл-Дьони-Бартоломе Бовари – баща на Шарл Бовари
  • Госпожа Бовари – майка на Шарл Бовари, съпруга на Шарл-Дьони-Бартоломе Бовари
  • Госпожа Дюбюк – първата съпруга на Шарл Бовари
  • Господин Оме – аптекарят
  • Лестибудоа – пазач и гробар
  • Госпожа Льофрансоа – стопанка на Златен лъв
  • Господин Бине – бирник
  • Леон Дюпюи – помощник на нотариуса, втори любовник на Ема Бовари
  • Абат Бурнизиен – свещеник
  • Господин Льорьо – търговец на платове
  • Господин Гийомен – нотариус
  • Родолф Буланже – земевладелец, първи любовник на Ема Бовари
  • Господин Тюваш – кмет
  • Стрина Роле – дойка

Форма[редактиране | редактиране на кода]

В романа „Мадам Бовари“ Флобер се дистанцира от повествованието в първо лице, което преобладава в епохата на Романтизма. Разказвачът се въздържа от коментари, оценки и заключения и поднася историята на семейство Бовари по максимално обективен начин. Реализмът на Флобер заживява от любовта му към детайлите. Описанията в романа са така добре съставени, подробни и свързани помежду си, че читателят сам успява да си направи изводи за героите и случките в произведението.

Това се разбира още в началото, когато Флобер така описва шапката на ученика Шарл Бовари, че читателят има усещането, че добре познава човека, който я носи. Интересен факт е, че Флобер категорично отказва романът му да бъде причислен към епохата на Реализма.

Автобиографични елементи[редактиране | редактиране на кода]

  • Хирургията – бащата на Флобер е бил известен и уважаван хирург. Шарл Бовари също е лекар, но недотам прочут.
  • Детството – Гюстав Флобер е нежелано дете в семейството и никога не получава достатъчно обич. Берта Бовари също е разочарование за Ема Бовари, която се надява да роди момче. Момиченцето прекарва повече време при дойката и прислугата и никога не получава достатъчно искрена обич от майка си.
  • Правото – Флобер е следвал право, също като втория любовник на Ема Бовари – Леон.
  • Психически заболявания – поради заболяване от епилепсия Гюстав Флобер прекъсва следването си. Главната героиня в романа – Ема Бовари – също страда от нервни разстройства и депресии.
  • Град Руан – родният град на Флобер и място на действието в романа Мадам Бовари

Редом с автобиографичните елементи, романът съдържа и редица препратки към действителни места, лица и събития. Например в името Бовари се крие името на град Ри, близо до Руан, където живеела жена на лекар на име Делфин Делмар. Нейната трагична съдба вдъхновява Флобер да създаде романа Мадам Бовари.

Превод на български език[редактиране | редактиране на кода]

Мадам Бовари (превел от френски Константин Константинов), 420 стр., София: Народна култура, 1984-1985.

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

Година Филм Държава режисьор
1934 Мадам Бовари  Франция Жан Реноар
1937 Мадам Бовари (1937)  Германия Герхард Лампрехт
1947 Мадам Бовари  Аржентина Карлос Шлипер
1949 Любовниците на мадам Бовари САЩ Винсънт Минели
1968 Мадам Бовари  Германия Ханс Дитер Шварце
1969 Голата Бовари  Германия
 Италия
Ханс Шот Шьобингер
1974 Мадам Бовари  Франция Пиер Кардинал
1975 Мадам Бовари  Великобритания Родни Бенет
1991 Мадам Бовари (1991)  Франция Клод Шаброл
1991 Мадам Бовари от Сливен  България Емил Цанев
1992 Майа Мемсааб  Индия
 Франция
Китан Мета
2000 Мадам Бовари САЩ Тим Фиуел

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Madame_Bovary в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​