Любомир Чакалов – Уикипедия

Любомир Чакалов
български математик
Роден
Починал

Учил вСофийски университет
Неаполитански университет Федерико Втори
Научна дейност
ОбластМатематика
Учил приЕдмунд Ландау
Работил вСофийски университет

Любомир Николов Чакалов е български математик, академик на БАН.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 февруари 1886 г. в Самоков, 9-о дете в семейството. След като завършва средното си образование в Пловдив, започва да работи като учител в близко до Самоков село. Записва се в Софийския университет през 1904 г.

През юни 1908 г. завършва СУ с отличие в специалност „Математика и физика“. На 10 септември 1908 г. става асистент на проф. Емануил Иванов. През следващите години специализира в редица европейски градове: Лайпциг и Гьотинген (1910 – 1912), Париж и Неапол (1925 – 1926).

Доцент е от 10 септември 1908 г. Става ръководител на катедрата по висш анализ. Извънреден професор в катедрата по висш анализ Чакалов е в периода от 14 октомври 1919 до 31 март 1922 г. Редовен професор в същата катедра е от 1922 г. до своето пенсиониране на 15 октомври 1952 г. През 1925 г. получава докторска степен по математика от университета в Неапол. Същата година става академик.

През 1923 – 1924 г. е декан на Физико-математическия факултет на Софийския университет, а през 1943 – 1944 г. е ректор на Софийския университет.

Основните му приноси са в областите реален и комплексен анализ, теория на числата, диференциални уравнения, елементарна математика и други. Изследва също аритметичните свойства на някои безкрайни редове.

Любомир Чакалов е член на Кралската чешка академия на науките, Варшавската академия на науките, Географското дружество в Лима, както и постоянен член на Българската академия на науките след 1930 г.

През 1949 г. става член на БКП. През 1950 г. получава Димитровска награда. През 1963 г. е отличен със званието „Народен деятел на културата“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]