Любомир Халачев – Уикипедия

Любомир Тодоров Халачев е български кинооператор, сценарист, режисьор, продуцент и преподавател. Професор, доктор по изкуствознание.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в София на 14 февруари 1950 г. Завършва през 1973 г. ВГИК, Москва със специалност операторско майсторство.

През 1981 – 83 г. специализира в Италия и Франция документално кино, през 1999 г. завършва курс по „Маркетинг на културата“ организиран от ФАР и Британския съвет, през 2000 г. завършва курс на EURIKA AUDIOVISUEL по „Продукция и разпространение“, през 2002 г. завършва курс, организиран от Висшите училища по кино в областта на филмовата продукция, а през 2003 г. завършва „North by Northwest“ в Дания – едногодишен курс към програма „МЕДИА ІІ“ за сценарна консултация и работа на продуценти със сценаристи.

През 1989/1990 г. е зам.-директор на българския културен център във Варшава, през 2004 – 2005 е работил като професор в Сингапур, университета „Ни Ан“. Ръководител и лектор на семинари и уъркшопове в европейски програми. През 2005 – 2011 г. е декан на „Факултета по екранни изкуства“, а от 2011 г. – ректор на НАТФИЗ „Кр. Сарафов“.

На президентските избори през 2016 г. се кандидатира за вицепрезидент заедно с Ивайло Калфин. Двойката е издигната от инициативен комитет, представляван от Георги Първанов.^[1]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Режисьор и сценарист на повече от 100 документални филма. Между тях:

• „Ново време“ (1981)
• „Куче на прозорец“ (1986)
• „Протегни ръка“ (1987)
• „Мимикрия“ (1989)
• „Парламентът“ (Вся власт советам) (1989)
• „Мечтание“ (1991)
• „Хартиената завеса“ (1996)
• „Черно море“ (1998)
• „Копнеж по нови неща“ (1999)
• „Благослов“ (2000)
• „Как Европа влезе в България…“ (2002)
• „Френската жена на българския подофицер“ (2003)
• „Сингапур – градът на лъва“
• „Народите между джунглата и океана“ (2007)
• „Биографията на една снимка“ (2009)
• „No comment“ (Без думи) (2010)
• „Поучителната история за живота на братя Прошек“ (2014)
• „Бойните маршове на България“ (2017)
• „Истории за птици, хора и други чудеса“ (2019)

Игрални

• „Мъж за милиони“ (тв, 2006)

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

• Филмът „Образ невъзможен“ е носител на наградата „Златна роза“ за документален филм от фестивала във Варна
• „Служение“ е носител на Диплом от фестивала в Минск, 1996 г. и е селекциониран за фестивала „Religion today“ в Тренто, Италия, 2000 г.
• „Копнеж по нови неща“ е участвал във фестивала в Тиша Можи-Унгария, 2000 г.
• „Атентатът“ е участвал в престижния фестивал „Prix Europa“, Берлин 2000 г.
• „Благослов“ участва във фестивала в Краков – 2001 г.
• „Как България влезе в Европа“ е носител на „Специалната награда на журито“ от „Златната ракла“ 2002 г.
• „Мъж за милиони“ печели награда за най-добра мъжка роля на МТФ „Златна ракла“ – 2006 г.
• „Благослов“ е продаден в САЩ, на телевизия EWTN, в Полша и Швейцария
• Сериалът „Духът на българина – 1850 – 1950“ (обединяващ 4 документални филма) е номиниран за наградата „Еразмус Евро Медиа“ – 2010 г.
• „Без думи“ (No comment) е селекциониран за LIDF (Лондонския международен фестивал) – 2011 г.
• „Поучителната история за живота на братя Прошек“ печели диплом на фестивала „Златен ритон“ 2014 г
• „Бойните маршове на България“ печели почетна грамота на фестивала „Златен ритон“ 2017
• „Истории за птици, хора и други чудеса“ печели почетна диплома на фестивала „Златен ритон“ 2019
• Сборникът с разкази „10 неща които никога няма да правя“ печели националната награда „Елин Пелин“ за разкази за 2022 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

• „Кинотехника и техника на киноснимките“ (съвм. С Атанас Тасев). София: Техника, 1980
• „Драматургия на цвета в киното“. София: Наука и изкуство, 1984
• „Художници с кинокамера“. София: Д-р Петър Берон, 1988
• „Документалното кино – изкуство и техника“. София: Д-р Петър Берон, 1993
• „Направи си сам... обществена телевизия“. София: НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, 2000
• „Документалното кино – начин на живот“. София: Титра, 2004
• „Документалното кино – стъпка по стъпка“. София: Кадиак филм, 2009
• „Крос по Сен Жермен“. Разкази. София: Валентин Траянов, 2010
• „Всяка вечер в седем“. Разкази. Пловдив: Хермес, 2012
• „Любов по време на студената война“. Разкази. София: Захарий Стоянов, 2015
• „Духът и битът на българина“ – албум с 4 бр. DVD. „Захарий Стоянов“, 2017
• „Изкуството да бъдеш продуцент“. Колибри, 2017
• „Спомен за лисицата“ – разкази, София: „Захарий Стоянов“, 2018
• „Сънувам кино“ – роман, София, „Захарий Стоянов“, 2020
• „10 неща които никога няма да правя“ – разкази, софия, „Захарий Стоянов“, 2021
• „Шапката на Ниночка“ (или Културата като мощен финансов инструмент) – статии и есета, София: „Валентин Траянов“, 2021
• „Портрет на непозната жена“ – роман, София: „Захарий Стоянов“, 2022
• „Защо умряха динозаврите“ – разкази, София: „Валентин Траянов“, 2023

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Любомир Халачев в Internet Movie Database

Нормативен контрол GND VIAF WorldCat