Любомир Кабакчиев – Уикипедия

Любомир Кабакчиев
български актьор
Роден	1 декември 1925 г. Казанлък, Царство България
Починал	11 август 1986 г. (60 г.) София, Народна република България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Работил	актьор
Народен представител в: IX НС
Актьорска кариера
Активност	от 1950 г.
Семейство
Деца	Петя Кабакчиева
Уебсайт	Страница в IMDb

Любомир Петков Кабакчиев е български актьор и театрален режисьор, председател на Съюза на артистите в България от 1970 до 1986 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Започва кариерата си като ученик, любител на сцената на Народно читалище „Искра“ в Казанлък.

Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ (1946 – 1950) и актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1949 – 1953).

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

След завършване на висшето си образование играе в Националния академичен театър „Иван Вазов“. Дебютира в ролите на Балтазар и Парис („Ромео и Жулиета" – У Шекспир) в Народен театър „Иван Вазов“ (1954), където работи през (1953 – 1986).

Освен на театрална сцена, започва да се снима в киното и да играе в театрални постановки. Любомир Кабакчиев дебютира в киното с филма „Утро над родината“ през 1951 г., който е на бригадирска тематика. Той също така се занимава и с преподавателска работа. На 24 януари 1969 година е обявен за „Почетен гражданин на Стара Загора“^[1]. Член е на Националния съвет на ОФ.^[2] От 1971 до 1981 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1981 до 1986 г. е член на ЦК на БКП.

Преподавател във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1960 – 1986), асистент (1960), доцент, професор (1985). Преподавател е по актьорско майсторство във ВИТИЗ, доц. (1971 – 1986).

Други дейности[редактиране | редактиране на кода]

Член на СБФД, член на ЦК на БКП от 1981 г., член на „Международния театрален институт“, Член на „ФИА“. Носител на много държавни отличия, народен артист. През 1969 г. е направен почетен гражданин на Стара Загора. В знак на признателност за качествата на актьора, Казанлъшкият драматичен театър (основан 1998 г.) е наименуван на негово име, както и улицата, която води към тракийската гробница.

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

• Балтазар и Парис в „Ромео и Жулиета“ (Уилям Шекспир)
• Христофоров във „В полите на Витоша“ (Пейо Яворов) 
• Дорн в „Чайка“ (Антон Чехов) 
• маркиз Поза в „Дон Карлос“ (Фридрих Шилер) 
• Мелузов в „Таланти и поклонници“ (А. Н. Островски)
• Сергей Чагин в „Майка на своите деца“ (А. Н. Афиногенов)
• Тезей в „Сън в лятна нощ“ (Уилям Шекспир)
• Кларънс в „Ричард III“ (Уилям Шекспир)
• Швайцерказ в „Майка Кураж и нейните деца“ (Бертолд Брехт)
• Федя Протасов в „Живият труп“ (Лев Толстой)
• Отец Йеротей в „Под игото“ (Иван Вазов)
• Владиков в „Хъшове“ (Иван Вазов)
• Лорд Дарлингтън във „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“ (Оскар Уайлд)
• Иван Карамазов в „Братя Карамазови“ (Фьодор Достоевски)
• Уолтър Франц в „Цената“ („Артър Милър“)
• Естанислао Браво в „Почивка в Арко Ирис“ (Димитър Димов)
• Нил в „Еснафи“ (Максим Горки)
• Павел Протасов в „Деца на слънцето“ (Максим Горки)
• Проф. Радев в „Тази малка земя“ (Георги Джагаров)
• Ричард във „Всичко в градината“ (Е. Олби)
• Сергей Голубков в „Бяг“ (Михаил Булгаков)
• даскал Киро в „Опит за летене“ (Йордан Радичков)
• майстор Сол-нес в „Майстор Солнес“ (Хенрик Ибсен)
• Турковски в „Неочакван гост“ (А. Н. Арбузов)
• Чмутин в „Ретро“ (А. Галин)
• капитан Бернардо в „Изобретателната влюбена“ (Лопе де Вега)
• д-р Таланов в „Нашествие“ (Леонид Леонов)
• „Дългият път на деня към нощта“

Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]

• „Ретро“ (1988) (Александър Галин), 2 части
• „Рози за доктор Шомов“ (1984) (от Драгомир Асенов, реж. Димитрина Гюрова и Николай Савов)
• „Клопка“ (1984) (Димитър Начев)
• „Силни времена“ (1980) (Кирил Василев)
• „Болшевики“ (1980) (Михаил Шатров), 2 части
• „Рози за д-р Шомов“ (1973) (Драгомир Асенов), (Втора реализация)
• „Не подлежи на обжалване“ (1973) (Лозан Стрелков)
• „Рожден ден“ (1971) (Драгомир Асенов)
• „Разпаленият въглен“ (1970) (Лозан Стрелков)
• „Всекиму заслуженото“ (1966) (Самуел Альошин)
• „Две тъжни истории за любовта“ (по Антон Павлович Чехов) – Пьотър Сергеевич Кузнецов

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

• Заслужил артист (1963).
• Народен артист (1970).
• Орден „Кирил и Методий“ I ст. (1963).
• Орден НРБ I ст. (1975).
• Носител на Димитровска награда
• Герой на социалистическия труд на България
• Награда за мъжка роля за (Павел) от пиесата „Амазонката“ на Майските културни тържества (Пловдив, 1968).
• За творчески постижения в телевизията за публицистичното предаване „Човек 1967“.
• Награда за мъжка роля за (Георги Димитров) във филма Народен представител на фестивала на тв филми.
• „Почетен гражданин на Стара Загора“ (1969).

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Любомир Кабакчиев в Internet Movie Database
• Любомир Кабакчиев в КиноПоиск
• Любомир Кабакчиев в Кино-Театр