French
DeutschЛюбомир Андрейчин – Уикипедия
| Любомир Андрейчин | |
| български езиковед | |
| Роден | Габрово |
|---|---|
| Починал | 3 септември 1975 г. |
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет Ягелонски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Лингвистика |
| Работил в | ИБЕ на БАН, СУ |
| Повлиян | Стоян Романски, Стефан Младенов, Любомир Милетич и др.[1] |
| Семейство | |
| Съпруга | Надежда Андрейчина |
Любомир Димитров Андрейчин е български езиковед и публицист, един от най-големите изследователи на българския език. Основоположник е на съвременната българска описателна граматика, занимава се основно с въпросите на българския книжовен език и стилистиката на съвременния българския език, ревностно отстоявайки употребата на правилните форми в писмената и говорната реч. Професор е в Софийския университет и член-кореспондент на БАН.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Любомир Андрейчин е роден на 22 март 1910 г. в Габрово в семейството на Димитър Андрейчин, лесовъд, и Ангелина Андрейчина, има сестра Марта.[1] Учи лесовъдство по настояване на баща си, но след първата година на обучението прекъсва и записва славянска филология в Историко-филологическия факултет на Софийския университет, която завършва през 1934 г., тъй като родният език за него е „онова, което винаги му е било на сърце“[1].
Специализира славянска филология в Славянския институт в Ягелонския университет в Краков. Там по-късно води лекции по български език (1931 – 1936) и става доктор по философия на Ягелонския университет (1936).
Завръщайки се в България, работи като коректор и редактор.[1]
Асистент в СУ от 1941. Член е на БКП от 1945 г. Става доцент през 1946 г., а през 1950 г. – професор по съвременен български език в Катедрата по история на българския език на СУ. От 1951 г. е член-кореспондент на Българската академия на науките и ръководител на Секцията по съвременен български език, а от 1957 – и директор на Института за български език при БАН.[2]
Създава служба „Езикови справки“ към БАН, чрез която езиковеди дават консултации по правописни и правоговорни въпроси. Дълги години води предаването „Родна реч“ по Българското национално радио.[1]
Бил е против правописната реформа от 1945 г. за премахването на буквите „ят“ (ѣ) и „голям юс“ (ѫ).
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Женен за Надежда Андрейчина.[1]
Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]
- Орден „Кирил и Методий" II ст. (1957) и I ст. (1959, 1963)
- Орден „Народна република България“, III степен (1970)
Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]
В чест на постиженията и в памет на приноса на знаменития лингвист към изучаването и описването на родния ни език на негово име е наречен Институтът за български език (ИБЕ) „Проф. Любомир Андрейчин“ към БАН, който играе регулираща и нормативна роля по въпросите на българския език.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Основна българска граматика, София, изд. „Хемус“ АД, 1944 (2-ро изд., изд. „Наука и изкуство“, 1978).
- „Език и стил на Любен Каравелов“. – Годишник на Софийския университет, ИФФ, т. 46/1950.
- На езиков пост, София, изд. „Наука и изкуство“, 1961.
- Из историята на нашето езиково строителство, София, изд. „Народна просвета“, 1986.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Институт за български език (ИБЕ) „Проф. Любомир Андрейчин“
- Галина Минчева, „Проф. Любомир Андрейчин не станал академик заради македонския език“, в. „Сега“, 2 февруари 2002 г.
- Любомир Андрейчин за правописното правило за пълния член (3)
- От и за Любомир Андрейчин в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
|
