Софиянци – Уикипедия

Статии на тема София

Това е списък на известни личности, свързани с град София.

Исторически личности, свързани с град София от античната, средновековната и възрожденската епоха[редактиране | редактиране на кода]

  • Св. ап. Климент е епископ на Сердика (дн. София),[1] след което става един от първите римски папи.
  • Император Аврелиан – забележителен римски император, „Възстановител на света“, роден в София на 9 септември 214 г.
  • Света императрица Елена – майка на покръстителя на света – император Константин Велики. В Ерусалим издирила къде е била Голгота заповядала разкопки там и открила Божи Гроб и Светия Кръст. Родена е в Сердика (София) в 250 г. и е живяла е тук.
  • Император Галерий – спрял гоненията срещу християните в Римската империя, пръв признал на християнството провото на легална религия със Сердикийския едикт в 311 г. Роден, резидирал и починал в София, поради голямото сходство на ротондата Св. Георги с построената от него ротонда Св. Георги в Солун, е възможно тя да е част от дворцовия му комплекс в София.
  • Император свети Константин Велики – забележителен римски император, „Покръстителят на света“, роден в близкия Ниш, дълго време управлявал Империята от София, известни са думите му „Сердика е моят Рим“, дворецът му е бил Константиновия квартал – от Президентството до х-л Рила, наричан така до Освобождението в 1878 г., където е ротондата „Св. Георги“. Майка му света императрица Елена е от София.
  • Свети Иван Рилски – покровител на България, първите години на отшелничеството си прекарва в околностите на София, веднага след успението му мощите му са пренесени в ротондата „Св. Георги“ и за векове са тук до пренасянето им в Търново след освобождаването на България от Византийско владичество; те престояват в нея отново в ХV в. при тържественото им връщане в Рилския манастир.
  • Цар Самуил – син на софийския управител комит Никола, най-вероятно е роден в София, наред с всичко забележително което извършва за България, той нанася едно от най-съкрушителните поражения, което византийски император е претърпял от България, сравнимо с разгрома на Никифор от хан Крум, именно при защитата на София в битката при Траянови врата на 17 август 986 г.
  • Патриарх Дамян Български – след превземането на Преслав в 971 г. от Йоан Цимисхий се спасява в София и де факто установява тук за дълго седалището на Българската патриаршия до преместването му в новата българска столица Охрид.
  • Цар Иван Владислав – син на брата на цар Самуил – Аарон Български, роден и израснал в София.
  • Ботко войвода – управител на София, съратник на цар Петър Делян в борбата му за възстановяване независимостта на България, отхвърлил византийската власт в София и храбро защитавал града от имперските войски в 1041 г.
  • Севастократор Александър – брат на цар Иван Асен II, дълги години живял и управлявал Западна България.
  • Севастократор Калоян – син на Севастократор Александър, построил Боянската царква, забележителен паметник на европейския Проторенесенс. От Средновековието и по време на османската власт кварталът, където е била градската му резиденция, се казва „Калоянова махала“, днес името е оцелало като „улица Калоян“ до резиденцията на българския патриарх, неточно наречена след Освобождението „Цар Калоян“.
  • Свети крал Стефан – сръбски светец, крал на Сърбия, по личното му желание погребан в София. Мощите му се пазят първо в ротондата „Св. Георги“, по-късно са преместени в „Света Неделя“, която по тази причина е известна и като „Свети Крал“, за кратко, за да не бъдат поругани от турците, са скрити в Горнобанския манастир „Св. св. Кирил и Методий“ и когато опасността преминава са върнати в „Света Неделя“, където са и понастоящем.
  • Иван Асен IV – български престолонаследник, син на цар Иван Александър, загинал в битка с турците в защита на София в 1349 г.
  • Михаил Асен – български престолонаследник, син на цар Иван Александър, загинал в битка с турците в защита на София в 1355 г.
  • Бан Янука (Янко) – български болярин защитавал София от турското нашествие в 1382 г.
  • Иван Асен V – български престолонаследник, син на цар Иван Шишман, загинал в битка с турците в защита на София в 1388 г.
  • Радивой – български болярин от София, възстановил Кремиковския манастир „Свети Георги“. По негово нареждане са създадени забележителните късносредновековни български стенописи в манастирската църква.
  • Радослав Мавър – български болярин от София, възстановил Драгалевския манастир „Св. Богородица Витошка“, по негово нареждане са създадени забележителните български стенописи в манастирската църква.
  • Св. мъченик Георги Софийски Стари – български светец, роден в София, убит от турците в Одрин в 1437 г.
  • Св. мъченик Георги Софийски Нови – български светец, изгорен от турците в София на 11 февруари 1515 г.
  • Матей Граматик – виден представител на Софийската книжовна школа в ХVI век.
  • Св. преподобни Софроний Софийски – български светец от София, просиял в 1515 г.
  • Св. мъченик Георги Софийски Най-нови – български светец от София, убит от турците на 26 май 1530 г.
  • Поп Пейо – виден представител на Софийската книжовна школа в ХVI век.
  • Св. великомъченик Николай Софийски Нови – български светец от София, убит от турците на 17 май 1555 г.
  • Св. преподобни Пимен Зографски – виден български свещенослужител, книжник, миниатюрист, зограф и строител, роден и израснал в София, просиял в 1620 г.
  • Св. мъченик Константин Софийски – български светец от София, наклеветен от цинцари, убит от турците в 1737 г.
  • Св. мъченик Симеон Самоковски и Софийски – митрополит, обесен от турците на 21 август 1737 г. в София заради родолюбието и участието му във въстанието на архиереите в Софийско, Самоковско и Западна България от 1737 г.

Родени в София[редактиране | редактиране на кода]

Родени преди 1890[редактиране | редактиране на кода]

Родени от 1890 до 1899[редактиране | редактиране на кода]

Родени от 1900 до 1909[редактиране | редактиране на кода]

Родени от 1910 до 1919[редактиране | редактиране на кода]

Родени от 1920 до 1929[редактиране | редактиране на кода]

Родени от 1930 до 1939[редактиране | редактиране на кода]

Родени от 1940 до 1949[редактиране | редактиране на кода]

Родени от 1950 до 1959[редактиране | редактиране на кода]

Родени от 1960 до 1969[редактиране | редактиране на кода]

Родени от 1970 до 1979[редактиране | редактиране на кода]

Родени след 1980[редактиране | редактиране на кода]

Македоно-одрински опълченци от София[редактиране | редактиране на кода]

  • Божко Аврамов, 37-годишен, зарзаватчия, II отделение, 2 рота на 13 кукушка дружина[30]
  • Борис Петров Алексиев (Алексов), 19-годишен, обущар, IV отделение, Инженерно-техническа част, 3 рота на 7 кумановска дружина[31]
  • Велин Алексов, 42-годишен, литограф, I клас, 1 и 2 рота на 7 кумановска дружина, убит на 21 февруари 1913 година[32]
  • Георги Алексиев, музикантска команда на 2 скопска дружина, 11 сярска дружина, сребърен медал[31]
  • Георги Алексиев, 19-годишен, работник, III клас, 3 рота на 10 прилепска дружина[31]
  • Георги Андреев, четата на Георги Занков, носител на бронзов медал[33]
  • Кирил П. Анатков, 19-годишен, 3 рота на 4 битолска дружина, безследно изчезнал на 2 ноември 1912 г.[34]

Починали в София[редактиране | редактиране на кода]

Починали преди 1900[редактиране | редактиране на кода]

Починали от 1900 до 1909[редактиране | редактиране на кода]

Починали от 1910 до 1919[редактиране | редактиране на кода]

Починали от 1920 до 1929[редактиране | редактиране на кода]

Починали от 1930 до 1939[редактиране | редактиране на кода]

Починали от 1940 до 1944[редактиране | редактиране на кода]

Починали от 1945 до 1949[редактиране | редактиране на кода]

Починали от 1950 до 1959[редактиране | редактиране на кода]

Починали от 1960 до 1969[редактиране | редактиране на кода]

Починали от 1970 до 1979[редактиране | редактиране на кода]

Починали от 1980 до 1989[редактиране | редактиране на кода]

Починали от 1990 до 1999[редактиране | редактиране на кода]

Починали от 2000 до 2009[редактиране | редактиране на кода]

Починали от 2010 до 2019[редактиране | редактиране на кода]

Починали от 2020 до 2029[редактиране | редактиране на кода]

Други личности, свързани със София[редактиране | редактиране на кода]

До 1878 г.[редактиране | редактиране на кода]

  • Мехмет Садетин (Ходжа Садеддин) (1536 – 1599): Завземане на София от османлиите. (Списание Сердика, бг 1 – 2, 1942 г. с. 90, превод от Tacüttervarih, 1, 1862/63, 102с.). Описва завземането на София от османлиите чрез предателството на приближен на владетеля на София, който бива издебнат и отвлечен в Пловдив при началника на османската войска Балабан бей.
  • Антон Бранчич – описва в есе София (около 1553 – 1567 г.). (Немски и австрийски пътеписи за Балканите. XV-XVI век, Наука и Изкуство, 1979 г. с. 185)
  • Хаджи Калфа (Мустафа бен Абдала) – османски пътешественик. Описва българските селища вкл. София (приблизително между 1629 – 1658). Първи превод Rumeli und Bosna geographisch beschrieben (1812, Виена).
  • Християн фон Валсдорф: описва София в пътеписите си от 1661 г. (Град София през XVII век, Царска придворна печатница, София 1912, с. 82)
  • Жером-Адолф Бланки (1798 – 1854): Описва преживяванията си в София в София през година 1841. (Пътуване из България през 1841 година)

До 1913 г.[редактиране | редактиране на кода]

  • Александър I Батенберг (1857 – 1893), първият княз на България след Освобождението, участвал в Съединението
  • Мария фон Батенберг (1852 – 1923), немска принцеса, сестра на княз Александър I Батенберг. Описва София в есето си На посещение при брат ми Александър, княз на България (Моето пътуване в България през 1884 година. Дармщадт, 1886 г., 89 – 95, 106 – 108 стр).
  • Пьотр Алабин (1824 – 1896), руски общественик, губернатор на града през 1878 – 1879
  • Константин Батолов (1878 – 1938), политик, живее в града от 1899 г.
  • Фридрих Грюнангер (1856 – 1929), австрийски архитект, работи в града в края на 19 и началото на 20 век
  • Димчо Дебелянов (1887 – 1916), поет, живее в града през 1904 – 1912
  • Тодор Иванчов (1858 – 1905), политик, живее в града от 1883 г.
  • Павел Милюков (1859 – 1943), руски политик, перподава история на културата през 1897 – 1898
  • Рачо Петров (1861 – 1942), офицер и политик, живее в града след 1878 г.
  • Пенчо Славейков (1866 – 1912), поет, живее в града през 1879 – 1881 и след 1884 г.
  • Артър Смит (журналист) (1887 – 1945), американски журналист, защитник на революционната борба на българите в Македония и Одринско. Описва София в есе в издадената през 1908 година „Спомени от Македония“.
  • Порфирий Стаматов (1840 – 1925), юрист, живее в града през 1880 – 1886
  • Захари Стоянов (1850 – 1889), писател, живее в града след 1886 г.

До 1945 г.[редактиране | редактиране на кода]

До 2007 г.[редактиране | редактиране на кода]

След 2007 г.[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ История на Българската църква. Том първи. Първи период (864 – 1186 г.), Димитър Цухлев, 1911 г.
  2. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  3. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.19
  4. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54
  5. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.18
  6. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.14
  7. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
  8. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.38
  9. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.55
  10. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  11. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
  12. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
  13. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
  14. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54
  15. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 56
  16. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
  17. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54
  18. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
  19. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.38
  20. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30
  21. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36
  22. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
  23. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  24. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54
  25. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  26. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
  27. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54
  28. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
  29. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 12.
  31. ↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 16, 18.
  32. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 18.
  33. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 41.
  34. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 23.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Софиянци&oldid=12177094“.