Лиственица – Уикипедия

Лиственица
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
отдел:Иглолистни (Pinophyta)
клас:Иглолистни (Pinopsida)
разред:Бороцветни (Pinales)
семейство:Борови (Pinaceae)
подсемейство:Laricoideae
род:Лиственица (Larix)
Научно наименование
Mill., 1754
Лиственица в Общомедия
[ редактиране ]
Мъжки (горе) и женски (долу вдясно) шишарки на японска лиственица през пролетта
Листа и шишарки на европейска лиственица

Листвениците (Larix) са род иглолистни дървета от семейство Борови (Pinaceae), разпространени в хладните части на умерения пояс на Северното полукълбо. Те са едни от преобладаващите растения в тайгата на Русия и Канада.

Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]

Листвениците са листопадни дървета, достигащи на височина до 15 – 50 m. Клонките са диморфични – дълги (10 – 50 cm) с по няколко пъпки и къси (1 – 2 mm) с по една пъпка. Листата са игловидни, широки до 1 mm и дълги 2 – 5 cm. Те са разположени спирално по дългите клонки и в гъсти струпвания от по 20 – 50 иглички по късите. През есента игличките пожълтяват и падат, оставяйки дървото голо през зимата.

Шишарките на лиственицата са дълги 1 – 9 cm, зелени или лилави, като покафеняват 5 – 8 месеца след опрашването. При около половината видове люспите на прицветника са дълги и видими, а при останалите – къси и скрити между семенните люспи. Северните видове имат по-малки шишарки (1 – 3 cm) с къси присеменници, а южните – по-дълги шишарки (3 – 9 cm), като най-дългите шишарки и присеменници имат най-южните видове в Хималаите.

Използване[редактиране | редактиране на кода]

Дървесината на лиственицата се цени, заради нейната здравина, водоплътност и трайност. Висококачествени трупи се използват за строителството на яхти и други малки водни съдове. Лиственицата, обикновено видовете Larix decidua, Larix kaempferi и Larix laricina, често се използва за отглеждане на бонсай.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Род Лиственица има около 10 вида. От изброените по-долу 13 три не се приемат за самостоятелни видове само в част от съвременните класификации – Larix himalaica, Larix principis-rupprechtii и Larix speciosa.

В миналото дължината на прицветниците е използвана за разделянето на рода на две секции – Larix (къси прицветници) и Multiserialis (дълги прицветници). Това разделение не се потвърждава от съвременните генетични анализи[1], според които по-съществени са различията между видовете в Евразия и Северна Америка, а размерът на шишарката и прицветника е по-скоро адаптация към климатичните условия.

Някои изследователи предлагат разделянето на рода на три групи, съответстващи приблизително на северноамериканските видове, евразийските видове с къс прицветник и евразийските видове с дълъг прицветник. Изключение прави Larix sibirica, която има къс прицветник, но е генетично близка до евразийските видове с дълъг прицветник.[2]

Евразийски с къс прицветник
Евразийски с дълъг прицветник
Северноамерикански

Почти всички видове лиственица могат да бъдат хибридизирани помежду си. Най-известният хибрид е Larix × marschlinsii, получаван при съвместното отглеждане на L. decidua и L. kaempferi.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gernandt & Liston 1999
  2. Wei and Wang 2003, 2004

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]