Лира (музикален инструмент) – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Лира.

Лира
Лира със седем струни
Лира със седем струни
Информация
Класификацияструнен
Сродни инструментиарфа, конгу (японски), чанг (персийски)
ПроизходШумер, Ирак
Тонов обем
Лира в Общомедия

Лирата е струнен музикален инструмент.

Устройство[редактиране | редактиране на кода]

Класическата лира се състои от кухо тяло или пулта (също известно като резонаторна кутия.) От него се простират две издигнати ръце, които понякога са кухи и са извити както отвън, така и напред. Те са свързани близо до върха, с помощта на напречник или иго. Допълнителен лост, закрепен към резонатора, образува моста, който предава вибрациите на струните. Най-ниският тон е най-отдалечен от тялото на свирещия; като струните не се различават много по дължина, по-голяма тежест може да се окаже за по-ниските тонове с помощта на по-дебели струни, както е при цигулката и подобни съвременни инструменти, или те се настройват чрез слабо напрежение. Струните се правят от черво. Опънати са между игото и моста или до накрайника под моста. Съществуват два начина за настройване: първият е струните да се закрепят на клечки, които могат да се завъртат; вторият начин е да се промени мястото на самата струна върху напречника. Вероятно и двата метода се използват едновременно.

Лирата в митологията[редактиране | редактиране на кода]

Ерос и младеж с лира. Музей „Метрополитън“

Според древногръцката митология младият бог Хермес създал лирата от заклана крава, взета от свещеното стадо на Аполон, използвайки червата за струните. В края на краищата Аполон разбрал кой е крал от стадото му, но Хермес бил опростен, след като предал инструмента на Аполон. Лирата била свързвана с Аполоновите добродетели – умереност и равновесие, противоположно на Дионисиевите тръби и авлосът, които символизирали екстаз и пиршество. Орфей – най-известният музикант на древността – също свири на лира. Според митовете със съзвучията изпод ръцете си привлича хора, животни и растения.

История на лирата[редактиране | редактиране на кода]

Места в южна Европа, западна Азия или Северна Африка са предложени за историческото месторождение на лирата. Инструментът все още се използва в някои североизточни части на Африка. Някои от културите, използващи и разработващи лирата, са Еолийската и Йонийската гръцка колония по бреговете на Азия (Древна Мала Азия, днешна Турция), граничещи с Лидийската империя. Смята се, че някои митични герои, като Мусей и Тамирид, са родени в Тракия, още едно място на обширна гръцка колонизация. Наименованието киссар (китара), измислено от древните гърци за египетските инструменти с форма на кутия, разкрива очевидните прилики, разпознати от самите гърци. Културният апогей на Древен Египет, а по този начин и предполагаемата възраст на най-ранните инструменти от този тип, са датирани около 5. век от Древна Гърция. Това показва възможността лирата да е съществувала в една от съседните страни на Гърция – Тракия, Лидия или Египет и е въведена в Гърция по време на предкласическите времена.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]