Липецка област – Уикипедия

Липецка област
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Липецка област на картата на РусияЛипецка област на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърЛипецк
Площ24 047 km²
Население1 150 830 души (2005)
47,9 души/km²
Адм. центърЛипецк
Федерален окръгЦентрален федерален окръг
ГубернаторОлег Корольов
Часова зонаUTC +3
МПС код48
Официален сайтadmlip.ru
Липецка област в Общомедия

Липецка област е субект в състава на Руската федерация, влизаща в състава на Централния федерален окръг[1]. Площ 24 047 km2 (72-ро място по големина в Руската Федерация, 0,14% от нейната територия). Население на 1 януари 2018 г. 1 150 830 души (45-о място в Руската Федерация, 078% от нейното население). Административен център град Липецк. Разстояние от Москва до Липецк 508 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Най-старото населено място в границите на областта е град Елец, който се споменава за първи път в летописите през 1146 г. През 1646 г. като военно-отбранителен пункт е основано селището Усман, което през 1778 г. е признато за град. Една година по-късно, през 1779 г. за градове са утвърдени селищата Липецк, Задонск, Лебедян и Раненбург (от 1948 г. Чаплигин). Липецка област е образувана на 6 януари 1954 г. от части на Орловска, Курска, Рязанска и Воронежка област.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Липецка област се намира в централната част на Европейска Русия, в Централния федерален окръг. На запад граничи с Орловска област, на северозапад – с Тулска област, на север – с Рязанска област, на изток – с Тамбовска област, на юг – с Воронежка област и на югозапад – с Курска област. В тези си граници заема площ от 24 047 km2 (72-ро място по големина в Руската Федерация, 0,14% от нейната територия).[2]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Областта е разположена в лесостепната зона на централните части на Източноевропейската равнина, на границата между Средноруското възвишение и Окско-Донската низина, в басейна на горното течение на река Дон. Западната, по-голяма част от областта попада в пределите на Средноруското възвишение, което представлява вълниста равнина, силно разчленена от долините на реките, множество оврази и долове. Надморската височина се колебае от 220 до 260 m на запад до 170 – 230 m в междуречието на реките Дон и Воронеж. Тук широко са разпространени карстовите форми – ували, пропасти, пещери, губещи се в земята реки, карстови извори. Източната, по-малка част е заета от Окско-Донската низина – плоска, слабо разчленена и заблатена с височина от 150 до 170 m.[2]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е умереноконтинентален. Средна януарска температура от -10 до -11 °C, средна юлска 19-20 °C. Годишното количество на валежите е 450 – 500 mm с максимум през лятото. Продължителност на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) 180 – 185 дни.[2]

Води[редактиране | редактиране на кода]

На територията на Липецка област има около 950 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина около 6,3 хил. km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Дон, вливаща се в Азовско море. Най-голямата река в областта е Дон, която протича през нея от север на юг с част от горното си течение. Основни негови притоци са Воронеж (ляв, с притоците си Станова Ряса, Матира и др.), Красивая Меча и Сосна (десни). Десните притоци на Дон, стичащи се от Средноруското възвишение имат по-голям наклон, бързо течение и добре изразена дълбочинна и странична ерозия, а левите притоци, протичащи през Окско-Донската низина имат малък наклон, бавно течение и предимно странична ерозия. Подхранването на реките в региона е смесено с преобладаване на снежното. За тях е характерно високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, рядко нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват в края на март.[3]

В Липецка област има над 1100 естествени и изкуствени водоеми с обща площ около 130 km2, като само 145 от тях са площ над 10 дка. Естествените езера са главно крайречни и са разположени основно по заливната тераса на река Дон. Най-големите от тях (Лебяже, Стабное, Долгое и др.) не превишават 0,3 km2. Изкуствените водоеми са значително повече от естествените, като най-голямо от тях е Матирското водохранилище (38,8 km2) на река Матира (ляв приток на Воронеж).[3]

Почви, растителност[редактиране | редактиране на кода]

В областта преобладават черноземните почви: на север – излужените черноземи, на югоизток и югозапад – мощните черноземи, като се срещат и малки участъци от оподзолени черноземи, тъмносиви и сиви горски почви.

В миналото са преобладавали големи масиви от степна растителност, които сега са разорани и се използват за земеделски дейности. Около 8,3% от територията на областта е заета от гори, предимно брезови и борови. Значителни горски масиви има покрай левия бряг на река Воронеж.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2018 г. населението на Липецка област наброява 1 150 830 души (45-о място в Руската Федерация, 078% от нейното население). Гъстота 47,85 души/km2 (2018 г.). Градско население 64,5% (2017 г.). Етнически състав: руснаци 96,3%, украинци 0,9%, арменци 0,6%, азербайджанци 0,3%, други 1,9%.

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Липецка област се дели на 2 областни градски окръга, 18 муниципални района, 8 града, в т.ч. 2 града с областно подчинение (Елец и Липецк и 6 града с районно подчинение, селища от градски тип няма.

Административно-териториално деление на Липецка област към 2018 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2018 г.)
Административен център Население
(2018 г.)
Разстояние до Липецк
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
1. Елец 71 105 016 гр. Елец 105 016 78
2. Липецк 330 510 439 гр. Липецк 510 439
Муниципални райони
1. Воловски 796 12 765 с. Волово 4120 175
2. Грязински 1350 79 571 гр. Грязи 46 586 30
3. Данковски 1895 31 566 гр. Данков 19 120 86
4. Добрински 1667 34 466 с. Добринка 9572 90
5. Добровски 1326 23 695 с. Доброе 5445 40
6. Долгоруковски 1013 17 377 с. Долгоруково 5343 129
7. Елецки 1172 28 988 гр. Елец 78
8. Задонски 1505 35 284 гр. Задонск 9641 92
9. Измалковски 1118 16 266 с. Измалково 4015 120
10. Краснински 933 12 495 с. Красное 3832 99
11. Лебедянски 1444 39 297 гр. Лебедян 19 503 92
12. Лев-Толстовски 968 18 878 с. Лев Толстой 8516 113
13. Липецки 1545 51 877 гр. Липецк
14. Становлянски 1349 17 711 с. Становое 5252 103
15. Тербунски 1179 22 388 с. Тербуни 7313 148
16. Усмански 1942 50 355 гр. Усман 19 958 75
17. Хлевенски 933 19 332 с. Хлевное 5961 70
18. Чаплигински 1520 30 455 гр. Чаплигин 11 948 85
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Липецкой области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Селско стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Растениевъдството е 2/3 от индустрията. Отглеждат се зърнени и фуражни култури, технически култури (захарно цвекло, слънчоглед, рапица). Има животновъдство; свиневъдство и птицевъдство.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 1766[4] 1513,0[5] 1382,9 1132,1[5] 1050,0[6] 1214,4 1324,1[6]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тельнова Н.О., Горячко М.Д. и др. Липецка област (Липецкая область) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 17. Тунас - Клематис [Лас-Тунас — Ломонос]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2011. ISBN 978-5-85270-350-7. с. 782. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  2. а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Липецка област
  3. а б ((ru)) «Вода России» – Липецка област
  4. Основные показатели сельского хозяйства по республикам, краям и областям // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  5. а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Регионы России. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  6. а б Федеральная служба государственной статистики. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Регионы России. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))