Лилия Маравиля – Уикипедия

Лилия Маравиля
българска актриса
Маравиля, 2012 г.
Маравиля, 2012 г.

Родена
18 януари 1969 г. (55 г.)
Семейство
Братя/сестриДарин Лазаров

Уебсайт

Лѝлия Ла̀зарова – Маравѝля е българска актриса.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е във Варна. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1993 г. в класа на професор Крикор Азарян, Елена Баева и доцент Тодор Колев. След това завършва майсторски клас при руския режисьор Валерий Фокин на тема „Мейерхолд – уроците на майстора“.

Участва в постановки на Младежкия театър, Театър „Сълза и смях“, Театър „Българска армия“, Сатиричния театър и Театър 199. От 1996 г. е актриса в трупата на Театър „София“.[1] На сцената на Театър 199 играе в постановката „Театър, любов моя!“ от Валери Петров, подновена за главните актриси от режисьора Касиел Ноа Ашер.

През 2014 г. е отличена с почетния знак „Златен век“ – печат на Симеон Велики от тогавашния министър на културата Петър Стоянович.[2]

Маравиля е носителка на „Икар“ на Съюза на артистите в България „за водеща женска роля“, за ролята на (г-жа Министершата) в „Г-жа Министершата“, Театър „София“, 2014 г. През 2016 г. печели „Икар“ „за поддържаща женска роля“, за ролите си в „Театър, любов моя!“. На следващата година озвучава в българския дублаж на филма „Смърфовете: Забравеното селце“.[3]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Омъжена е за италианския банков консултант Лука Маравиля от 2001 г. Имат една дъщеря – Паола, която също е актриса.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]