Летище Пловдив – Уикипедия

Летище Пловдив
Plovdiv Airport
Новият терминал на летище Пловдив
IATA: PDV • ICAO: LBPD
Данни
Тип летище	обществено
Оператор	„Летище Пловдив ЕАД“
Обслужва	Пловдив
Местоположение	Крумово, България
Открито	1928 г.
Хъб на	Юропиън Еър Чартър Карго Ер
Часова зона	EET (UTC+1)
• Лятно време	EEST (UTC+2)
Надм. височина	604 ft / 184 m
Координати	42°04′04″N 024°51′53″E / 42.06778° с.ш. 24.86472° и.д. / 42.06778; 24.86472
Уебсайт	www.plovdivairport.com
Карта
PDV Местоположение в България Координати: 42°04′04″ с. ш. 24°51′02.99″ и. д. / 42.067778° с. ш. 24.850833° и. д. 42.067778, 24.850833
Писти
Посока Дължина Повърхност ft m 12/30 8202 2500 бетон
Статистика (2022)
Пътници общо	221,721 580.9%
Летище Пловдив в Общомедия

Летище Пловдив (ИАТА код: PDV, ИКАО код: LBPD) или Летище Крумово е летището на втория по големина град в България – Пловдив. Разположено е югоизточно от града и съчетава функциите на международно гражданско летище и военна авиобаза на Военновъздушните сили. Намира се на 165 km от най-натовареното летище в България – Летище София, на 263 km от второто най-натоварено летище в България – Летище Бургас и на 372 km от третото най-натоварено летище в България – Летище Варна.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Летище Пловдив се намира на 16 км югоизточно от град Пловдив, в землището на село Крумово, общ. Родопи. Свързано е чрез Републикански път II-86 (Пловдив-Асеновград) и Републикански път III-8601. Военната авиобаза Крумово и музеят на авиацията се облужват от железопътната спирка Маврудово по линията Пловдив – Асеновград. До пътническия терминал на летището пътува градска маршрутна линия № 2.

Летище Пловдив е единственото международно гражданско летище в Южния централен район на България.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1928 година е поставено началото на гражданското въздухоплаване в гр. Пловдив с първия пробен полет София-Пловдив-Ямбол-Бургас. На 18 август 1932 година е официално открито летището на Пловдив, разположено върху 80 хектара вляво от шосето за Асеновград.^[1] През 1947 година се осъществяват временни граждански полети между София и Пловдив свързани с мострения панаир в Пловдив.

През 1948 година, месец май, е открита аерогара Пловдив със сградата на бившия Пети въздушен полк, както и бюро за продажба на билети. Открита е редовната линия София-Пловдив-Бургас-Варна и обратно. Първите полети се извършват със самолети на авиокомпания ТАБСО-Junkers Ju 52/3m, а след това с Ли-2. По време на мострения панаир аерогара Пловдив е обслужвала по 25 самолета на ден.

На 2 май 1962 година аерогарата се премества в района на с. Граф Игнатиево.

На 13 септември 1965 година е открита новата приемна сграда. През тази година се извършва зимна чартърна програма на българската авиокомпания БАЛКАН до Берлин, Москва, Прага, Виена със самолети Ил-18, Ту-104 и Ту-114.

През 1966 година се извършва разширение на стоянката за самолети за посрещане на нуждите на зимната чартърна програма.

През тези години на новото си местоположение, аерогара Пловдив обслужва редовните вътрешни пътнически линии до Бургас, Варна, Търговище, Русе, Горна Оряховица и София, със самолети Ил-14. Разширява се и зимната чартърна програма. Аерогарата е обявявана няколко пъти за национален първенец.

През 70-те се развиват товарните полети на авиокомпания Аерофлот, които превозват оранжерийна продукция със самолети Ил-18, Ан-12 и Ту-154, като само през 1972 година са превозени повече от 5000 тона.

На 18 април 1978 година за първи път каца Ил-76, който може да превозва 40 тона полезен товар.

През 1980 година вътрешните редовни полети са прекратени, с преустановяването на полетите на самолетите ИЛ-14, но зимните чартърни полети продължават да се увеличават.

На 18 декември 1982 година каца първия самолет Ту-134 с чартърен полет от Амстердам, с което започва новото летоброене на Летище Пловдив, което е преместено на сегашното си местоположение, в района на с. Крумово. Изграждат се приемна сграда, технически блок, силова сграда, сграда за Ръководство Въздушно Движение, както и кула за Ръководство на Полетите.

През 2007 година летище Пловдив достига до 104 130 превозени пътници, което е рекорд за летището. През този период има повишаване на чартърите, от: Air Malta – Малта; Balkan Holidays Air – Лондон, Манчестър, Бирмингам, Бристъл, Кардиф, Единбург, Ийст Мидландс, Глазгоу, Хъмбърсайд, Нюкасъл, Корк, Белфаст и Дъблин. ^[2]

На 23 февруари 2009 година е направена първа копка на нов пътнически терминал, чрез който могат да се обслужат 500 хил. пътника годишно. Цената на строителството е 45 млн. лева, като в него се включва и изграждане на четири нови стоянки за самолети (така броя им достига 12), нова пътека за рулиране, паркинг и пречиствателна станция. Терминалът е проектиран от арх.Петко Йовчев.

На 1 юли 2009 година е открит новият пътнически терминал.

На 25 декември 2009 руската авиокомпания S7, започва да обслужва първата редовна, сезонна линия между Пловдив и Летище Домодедово, Москва

На 2 ноември 2010 ирландската авиокомпания Ryanair, започва редовни полети между Пловдив и лондонското летище Станстед.

На 7 май 2011 година ирландската авиокомпания Ryanair, започва редовни полети между Пловдив и Летище Бергамо, намиращо се на 45 км от Милано.

През октомври 2011 ирландската авиокомпания Ryanair, заплаши със спиране на всички редовни линии от летище Пловдив, поради неизпълнение на договора между Фонд за развитие на летище Пловдив „Южната врата на България“ [1] Архив на оригинала от 2012-02-21 в Wayback Machine. и нея. След изпълнение на договорът от страна на фонда, ирландската авиокомпания преустанови линията до Бергамо.

На 3 ноември 2011 ирландската авиокомпания Ryanair, започва редовни полети между Пловдив и летище Хан, намиращо се на около 120 километра от Франкфурт на Майн и Люксембург. След неколкогодишно прекъсване, през есента на 2017 компанията поднови полетите до летище Хан, но заради проблеми с летищния оператор, считано от 23 март 2018, „Райънеър“ премести полетите от Хан до Порто, летище „Тревизо“ (Венеция), Валенсия и Задар – на летището във Франкфурт на Майн, а полетите до Пловдив отново бяха спрени ^[3].

На 17 ноември 2011 г. ирландската авиокомпания Ryanair, прекрати редовните полети между Пловдив и Летище Бергамо. Полетите са подновени от есента на 2017 г.

През зимния сезон на 2011/2012 г. се изпълняват чартърни линии между Пловдив и: Дъблин от Bulgaria Air; до Дъблин от Europe Airpost; до Ростов на Дон от Donavia; до Белфаст от Jet2.com.

След това в три поредни години турската авиокомпания Pegasus изпълнява полети между Пловдив и Измир в месеците януари и февруари.

Отдаване на концесия[редактиране | редактиране на кода]

Консорциум, воден от китайския инвеститор „Хайнан груп“ (или HNA Group) и регистрираното в Холандия дружество Plovdiv Airport Invest, взима концесията на летище Пловдив, реши Министерският съвет на заседанието си на 28 март 2018 г. Концесията е за срок от 35 години. Офертата предвижда инвестиции от 79 млн. евро. Концесионното възнаграждение за държавата ще бъде 6% от приходите на аерогарата, както и по 600 хил. лв. на година, фиксирано. Около 30 млн. евро от инвестициите се предвижда да бъдат за изграждането на карго- и на нов пътнически терминал. Предвидено е и удължаване на пистата със 700 м. – от настоящите 2500 м., трябва да стане 3200 м., което ще позволи да кацат и да излитат много по-големи самолети. Плановете предвиждат още и през летището да минават по 1 млн. пътници на година и по 50 хил. тона товари. Предвижда се да се открие линия между Пловдив и Китай три пъти седмично – два пътнически полета и един товарен. Сред обсъжданите възможни направления са Пекин, Гуанджоу, Шанхай.

Авиокомпании с редовни линии[редактиране | редактиране на кода]

Редовни линии

Авиокомпания	Град – Летище
Arkia	Тел Авив-Бен Гурион
Ryanair	Лондон Станстед (London Stansted)
Ryanair	Бърмингам (от 26 ноември 2024)
Ryanair	Манчестър (Manchester)
Юропиън Еър чартър	Малага (Malaga Costa Del Sol)
European Air Charter	Анталия (Antalya)
European Air Charter	Тунис - Енфида (Enfidha)
Pegasus	Истанбул Сабиха Гюкчен - закрита юли 2023I
WizzAir	Дортмунд - закрита 2023
WizzAir	Меминген - Закрита 2023
WizzAir	Лондон-Лутън

Авиокомпании със сезони чартърни линии[редактиране | редактиране на кода]

Чартърни полети

Авиокомпания	Град – Летище
SunExpress	Измир
Jet2.com	Белфаст
Israir	Тел Авив – Бен Гурион
BH Air	Анталия
Юропиън Еър чартър	Анталия

Пътникопоток[редактиране | редактиране на кода]

Данни за трафика на летище Пловдив[редактиране | редактиране на кода]

Година	Пътници	Промяна
1998	52 702	15 
1999	38 811	26,0%
2000	37 680	3,0%
2001	27 627	27,0%
2002	26 639	4,0%
2003	27 379	3,0%
2004	37 760	38,0%
2005	66 168	75,0%
2006	93 245	40,0%
2007	104 130	12,0%
2008	61 276	41,0%
2009	24 919	59,3%
2010	26 386	5,6%
2011	76 835	191,2%
2012	87 526	13,9%
2013	91 000	4,5%
2014	103 535	13,7%
2015	103 300	0,2%
2016	77 649	25,0%
2017	91 600	18%
2018	133 654	45,6%
2019	77 359	42,1%
2020	42 120	45,5%
2021	38,166	9,3%
2022	221,721	580.9%

Военна авиобаза[редактиране | редактиране на кода]

През 1961 г. на Летище Крумово е сформиран вертолетен авиополк (44-ти ВАП), преобразуван през 1981 г. в 24-та авиационна база.

Други[редактиране | редактиране на кода]

• През 1991 г. в комплекса е открит Музей на авиацията.

• От 1995 г. на Летище Пловдив се провежда международен авиофестивал „Небе за всички“. Датата на събитието е 6 септември – Ден на Съединението на България и официален празник на град Пловдив.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Официален сайт на Летище Пловдив

п б р Транспорт в България Сухопътен Републиканска пътна мрежа Автомагистрали Видин - Враца Рила Скоростни пътища 1 2 3 4 5 6 Първи клас Втори клас Трети клас виж Шаблон:Пътна мрежа в България Железопътен Български държавни железници  • Национална компания „Железопътна инфраструктура“  • Софийско метро  • Трамваи в София Воден Пристанища Морски Ахтопол • Балчик • Бургас • Варна • Каварна • Леспорт • Несебър • Поморие • Росенец • Созопол • Царево Речни Белене • Видин • Козлодуй • Лом • Никопол • Оряхово • Русе • Свищов • Силистра • Сомовит • Тутракан Компании Параходство „Български морски флот“ Администрация Български корабен регистър  • Изпълнителна агенция за проучване и поддържане на река Дунав  • Изпълнителна агенция „Морска администрация“ Корабостроителници Русенска корабостроителница Въздушен Летища Граждански Сарафово (Бургас) • Аксаково (Варна) • Горна Оряховица • Крумово (Пловдив) • Враждебна (София) Военни Балчик • Безмер (Ямбол) • Враждебна • Долна Митрополия (Плевен) • Граф Игнатиево (Пловдив) • Крумово • Чайка (Варна) Бивши Божурище • Видин • Габровница • Добрич • Доброславци • Крумово • Карлово • Кондофрей • Равнец • Русе • Силистра • Стара Загора • Търговище • Хасково • Чешнегирово • Щръклево Авиокомпании Ер София • Ер Виа • BH Air • България Ер • Българиан еър чартър • Български въздухоплавателен център • Хемус Ер • Авиостарт • Брайт авиейшън сървис Администрация Държавен авиационен оператор • Въздухоплавателна администрация • Ръководство на въздушното движение Въжен Витоша Академика • Драгалевски • Княжевски • Романски • Симеоновски Пирин Банско • Безбог • Бъндерица 1 • Бъндерица 2 • Коларски • Моста • Плато • Тодорка • Църна могила • Чалин валог • Шилигарник Рила Картала • Маркуджик 2 • Мартинови бараки • Рилски езера • Ситняково експрес • Ястребец експрес • Ястребец Родопи Автогарата • Арх. П. Петров • Малина • Малина 2 • Мечи чал • Смолянски езера • Стойките • Студенец Стара планина Леденика • Сливен - Карандила • Сопотски Тръбен Южен поток  • Набуко

Портал „Транспорт“          Портал „Авиация“          Портал „България“