Летище Варна – Уикипедия

Летище Варна
Varna Airport
IATA: VAR • ICAO: LBWN
Данни
Тип летищеобществено
Собственик България
ОператорФрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт АД
ОбслужваВарна
Варна
МестоположениеВарна, Аксаково
Открито9 май 1948 г.
Часова зонаEET (UTC+2)
 • Лятно времеEEST (UTC+3)
Надм. височина230 ft / 70 m
Уебсайтwww.varna-airport.bg
Карта
43.2319° с. ш. 27.8253° и. д.
VAR
Местоположение в България
Писти
Посока Дължина Повърхност
ft m
09/27 8258 2517 асфалтобетон
Статистика (2021)
Пътници общо1 004 970 Повишение62%
Международни пътници830 970
Местни пътници174 000
Товари общо (т)34
Движ. на самолети9239
Летище Варна в Общомедия

Международно летище Варна (IATA: VAR, ICAO: LBWN) се намира на северното черноморско крайбрежие, на 9 km от гр. Варна.[1]

От края на 2006 година, по силата на договор с българското правителство, Летище Варна е отдадено на концесия за срок от 35 години на германо-българския консорциум „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД. Намира се на 431 km от най-натовареното летище в България – Летище София, на 129 km от второто най-натоварено летище в България – Летище Бургас и на 372 km от четвъртото най-натоварено летище в България – Летище Пловдив.

Летището е разположено западно от центъра на града, на територията на 2 общини (Варна и Аксаково). Площта му е 2414 дка. Разполага с 5 пътеки за рулиране и 24 самолетни стоянки за машини с код Е, D, C, C-1, C+1.

Най-големият тип самолет, който летището обслужва, е „Боинг 747“. За първи път такъв тип самолет каца през лятото на 2008 г., а обслужващата го авиокомпания е руската Transaero. Няколко години по-късно с Боинг 747 лети и Vamos. През лятото на 2023 г., след големите вълни на COVID-19, най-големият самолет, който е обслужен, е Еърбъс A330 на Sunclass Airlines от Осло.

Кацането по писта 09 (от запад) може да се осъществява в условията на намалена видимост по първа категория CAT I.

Пистата е с дължина 2500 m и широчина 55 m.[1]

Летище Варна работи целогодишно и денонощно без прекъсване и предлага вътрешни и международни полети.

През 2022 година се извършват редовни и чартърни полети до 50 дестинации в над 20 страни, като 18 от тях са целогодишни.

Терминали[редактиране | редактиране на кода]

Терминал 1[редактиране | редактиране на кода]

Построен е през 1972 година, като през годините няколко пъти е разширяван. От 27 август 2013 г. Терминал 1 е затворен след 41 години работа.

Терминал 2[редактиране | редактиране на кода]

От 27 август 2013 година на летище Варна всички пътници се обслужват на Терминал 2. Общата стойност на инвестицията на концесионера на летището за терминала и свързаната с него инфраструктура е над 75 млн. лв.

Новият терминал е разположен на площ от около 20 000 m², което е около 3 пъти по-голяма площ за обслужване на пътниците от закрития Терминал 1.

Терминал 2 разполага с 25 гишета за регистрация, обширни зони за пристигащи и заминаващи пътници, съвременни системи за обслужване на пътници и багаж, търговски зони и удобни открити пространства.

Изглед към пистите от контролната кула
Airbus A320-200 на авиокомпанията BH Air на летището

Целогодишни маршрути, които се изпълняват от/до летище Варна през 2023 г.[редактиране | редактиране на кода]

Град Летище Авиокомпания
 Австрия
Виена Vienna Австрийски авиолинииs / Райънеър
Белгия
Шарлероа Charleroi Уиз Еър
 България
София Sofia България Еър
 Великобритания
Лондон London Luton Wizz air
 Германия
Берлин Berlin Brandenburg Wizz air
Дортмунд Dortmund Wizz air
Кьолн Cologne Wizz air
Мюнхен Memmingen Wizz air
Франкфурт Frankfurt Hahn Wizz air
Хамбург Hamburg Wizz air
 Израел
Тел Авив Tel Aviv Уиз Еър / Израелски авиолинии
 Кипър
Ларнака Ларнака Wizz air
 Нидерландия
Айндховен Eindhoven Wizz air
 Турция
Истанбул Истанбул Турски авиолинии

Авиокомпании, които извършват редовни и чартърни полети от/до летище Варна през 2023 г.[редактиране | редактиране на кода]

Авиокомпания Град – Летище
Австрийски авиолинии Виена
BH Air Невшехир, Анталия, Шарм ел Шейх, Кайсери, София
България Еър София, Бодрум, Анталия, Даламан, Енфидха, Хургада, Шарм ел Шейх, Рим Фиумичино
Райънеър Гданск, Катовице, Познан, Варшава, Вроцлав
Райънеър Виена, София, Катовице, Краков
Изиджет Берлин Брадендург, Лондон Гетуик
Юропиън Еър Чартър София, Пловдив, Прищина, Анталия, Кьолн, Дюселдорф, Франкфурт, Хамбург, Хановер, Катовице, Лайпциг, Щутгарт, Тел Авив, Мюнхен, Бодрум, Даламан, Хераклион, Пиза, Рим Фиумичино, Неапол, Верона, Катания, Бари, Олбия, Херона, Бари, Кайро, Катания, Хургада, Акаба, Джерба, Малага, Перуджа, Момбаса, Занзибар, Асуан, Париж „Бове“, Будапеща, Прага, Любляна, Енфидха
Юроуингс Кьолн, Дюселдорф, Хамбург, Щутгарт
Eurowings Discover / Луфтханза Франкфурт
GetJet Airlines Вилнюс, Талин
Израелски авиолинии Тел Авив
ЛОТ Полиш Еърлайнс Катовице, Варшава, Радом, Вроцлав
Arkia Тел Авив
Люксеър Люксембург
BRA Braathens Regional Airlines Копенхаген
Jettime Олбор, Билунд, Хелзинки
Enter Air Катовице, Гданск, Варшава, Париж Шарл дьо Гол, Вааза
Smartwings A.S. Бърно, Острава, Прага, Карлови Вари, Пардубице, Париж Шарл дьо Гол
Sunclass Airlines Копенхген, Осло, Ставангер, Стокхолм, Тронхайм, Хелзинки
SUNDAIR GmbH Берлин Браденбург, Дрезден
TUI Airlines Belgium Брюксел
Турски авиолинии Истанбул
Volotea Лил, Нант
SunExpress Анталия
Уиз Еър Берлин Браденбург, Шарлероа, Кьолн, Дортмут, Айндховен, Фанкфурт Хан, Хамбург, Ларнака, Лондон Лутън, Меминген, Тел Авив
Norwegian Air Shuttle Осло
Швейцарски международни авиолинии Цюрих
Ер Сърбия Белград
AMC Aviation Катовице
Freebird Europe Лайпциг
Егейски авиолинии Лил

Топ 5 дестинации на Летище Варна през 2023 г.[редактиране | редактиране на кода]

Град Държава
1 София България
2 Лондон Великобритания
3 Виена Австрия
4 Истанбул Турция
5 Тел Авив Израел

Аварии и инциденти на Летище Варна[редактиране | редактиране на кода]

  • 6 март 1983 г. Четири момчета от София – Лъчезар Иванов, Красен Гечев, Ивайло Владимиров и Валентин Иванов, решават да отвлекат самолет, след като неотдавна са разбрали за отвлечения самолет по чартърната линията Варшава – Бургас. Тогава поляк отвлича самолета и заплашва, че ще убие стюардесата, ако не кацнат във Виена. Купуват си билети за самолет Ан-24, летящ по линията София – Варна. Самолетът излита по разписание в 18:00 часа. Момчетата сядат на четири седалки в дъното на пълния с 40 пътници самолет. Когато стюардесата започва да раздава напитки и храна, Валентин започва да се прави, че повръща. Той седи до илюминатора. За да може стюардесата да стигне до него Лъчезар става, за да направи място. Щом жената се навежда над Валентин, той изважда джобно ножче и я хваща. Другите момчета заплашват пътниците. Капитанът на самолета си спомня:

    Бяхме около Ловеч, когато пътник почука и каза, че четирима са нападнали стюардесата и искат да летим за Виена. Това е невъзможно, защото в самолета се пълни гориво, колкото е нужно за полета, плюс 30 минути за резерва. Предложих им да кацнем в Истанбул, но те бяха категорични: Виена. Ние продължихме за Варна, но ги убедихме, че летим за австрийската столица.

    Похитителите са наивни и не пращат никого в пилотската кабина. Започнало е да се стъмва, това прави заблудата по-лесна. В 18:25 на Летище Варна са разбрали за случващото се. Електричеството в целия град е спряно, за да не се види морето. Стюардесата Марта Константинова и Стоян Милков са единствените на летището, които говорят перфектно немски. Те се преобличат в импровизирани униформи на австрийски граничари. Когато самолетът кацне, командоси, владеещи карате, ще обезвредят похитителите. През това време самолетът кръжи 40 минути над Варненския залив. Самолетът каца във Варна в 19:55. Лъчезар вижда Милков и казва: „Не виждате ли, че това е яке от България?“. Валентин се заключва със стюардесата в тоалетната и вика, че ще я убие, защото са ги излъгали. Тогава командосите влизат и залавят похитителите. Стюардесата е ранена леко в ръката и в шията. Закарват я в болница „Св. Анна“. Няколко дни по-късно екипажът получава ордени, а похитителите са откарани в София със самолет на командосите. Случаят остава известен като "Варненската Виена" или "Как Варна стана Виена?"
  • На 5 юни 1992 г. Туполев Ту-154В на българските авиолинии „Балкан“ излиза от пистата при лоши условия на видимост. Няма жертви, но самолетът е отписан от флота на авиокомпанията.
  • 8 юли 2008 г. Самолет C-27J Спартан на ВВС в 11:20 е претърпял повреда. Вследствие на силен страничен вятър, машината се е наклонила надясно и витлото се е ударило в пистата. Няма пострадали.
  • 24 май 2013 г. В 10:20 самолет на Ер Виа със 172 пътници излиза от пистата и навлиза в съседната нива. Този полет е чартър от Лайпциг. Когато самолетът каца, има ураганен вятър и силен дъжд. Машината остава цяла. Двама човека са пострадали леко.

Исторически данни[редактиране | редактиране на кода]

На 24 декември 1919 г. във Варна каца първият транспортен самолет по линията София-Варна, носещ пощенски пратки. Тогава летището се нарича „Тихина“ и се намира край квартал Аспарухово, на запад от Аспахуровия мост, и има площ от 1000 – 1500 декара.[1] Тази линия просъществува само за един месец. Едва през 1947 г. между Варна и София е открита постоянна въздушна линия. На 2 август същата година на летище „Тихина“ каца първият Junkers 52. По време на този полет пътниците са четирима, а до края на годината на летището кацат само шест самолета с общо 23 пътници.

Първите водосамолети пристигат във Варна през 1915 г. Мястото за кацане и излитане е районът на днешния квартал „Чайка“. Година по-късно е направена писта и са построени хангари за малки самолети. Четири години по-късно лети първият транспортен самолет между София и Варна.[2]

През 1946 г. комисия търси място за изграждане на ново летище и през декември същата година е решено то да бъде построено край Аксаково. На 9 май 1948 г. е открито новото летище на Варна, което се намира на сегашната площадка. В 10.40 ч. каца първият самолет, превозващ официалните гости от София.[1] Полетът трае два часа и половина и отново е изпълнен с Junkers 52.

През 1961 г. е завършена новата, вече бетонна писта, дълга 2500 m и с дебелина 24 – 26 cm. Към нея е изградена светлинна система, улесняваща нощните полети.

През 1967 г. са завършени разширението на стоянката за паркиране на самолети, изградени са 4 нови рульожни пътеки.[1]

На 25 септември 1972 г. е открита новата приемна сграда (терминал) на летището. Тя има три блока – „Административно-технически“, „Вътрешни линии“ и „Външни линии“, изграден е голям паркинг за автомобили.

Заради все по-големите самолети, които пристигат във Варна, както и повишеното движение, водят до необходимостта за удебеляване на пистата през 1974 г.

На 7 юни 1978 г. летището посреща своя 10-милионен пътник.

Директор на летище Варна от 1963 до 1986 г. е полковник Христо Георгиев. Под негово ръководство са построени сградата и пистата на летищния комплекс, които са в експлоатация.

От края на 2006 г., по силата на договор с българското правителство, Летище Варна е отдадено на концесия за срок от 35 години на германо-българския консорциум „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД. През 2008 г. българският съсобственик – „БМ Стар“, продава своя дял от 40% на „Химимпорт АД“.[3]

На 15 октомври 2011 г. летището е затворено за планов ремонт – поставяне на нова асфалтова настилка на пистата с дебелина 30 cm, разширяване на полосата с 10 m, нова маркировка, изграждане на нови дренажна и осветителна системи. Ремонтът приключва през януари 2012 г., последван от изпитателни полети с калибровъчен самолет „Фалкон 2000“ на авиоотряд 28 в продължение на 12 летателни часа. Стойността на ремонта на полосата е 40 млн. лв.

На 9 ноември 2011 г. е подписан договор за строителство на нов терминал.[4][5]

Статистики[редактиране | редактиране на кода]

Данни за трафика[редактиране | редактиране на кода]

Трафик на Летище Варна
Година Вътрешни
Пътници
Промяна Международни

Пътници

Промяна Общо Промяна Самолетодвижения Промяна
1998 35 208 238 470 273 678
1999 57 955 Повишение 64,6% 453 864 Повишение 90,3% 511 819 Повишение 87%
2000 67 508 Повишение 16,5% 624 181 Повишение 37,5% 691 689 Повишение 35,1% 9,425
2001 48 121 Понижение 28,7% 884 428 Повишение 41,7% 932 549 Повишение 34,8% 9,549 Повишение 1,3%
2002 45 457 Понижение 5,5% 1 045 252 Повишение 12,1% 1 090 709 Повишение 16,9% 9,006 Понижение 5,7%
2003 41 583 Понижение 8,5% 1 144 766 Повишение 9,5% 1 186 349 Повишение 8,8% 10,107 Повишение 12,2%
2004 47 575 Повишение 14,4% 1 271 552 Повишение 11,1% 1 319 127 Повишение 11,2% 11,277 Повишение 11,6%
2005 49 705 Повишение 4,5% 1 496 175 Повишение 17,7% 1 546 925 Повишение 17,3% 13,616 Повишение 20,7%
2006 54 243 Повишение 9,1% 1 468 415 Понижение 1,8% 1 522 658 Понижение 1,6% 14,721 Повишение 8,1%
2007 79 058 Повишение 45,7% 1 399 035 Понижение 4,7% 1 478 093 Понижение 2,9% 14,971 Повишение 1,7%
2008 119 459 Повишение 51,1% 1 313 244 Понижение 6,1% 1 432 703 Понижение 3,1% 15,129 Повишение 1,1%
2009 155 734 Повишение 30,4% 1 050 801 Понижение 20% 1 206 535 Понижение 15,8% 12,699 Понижение 16,1%
2010 154 974 Понижение 0,5% 1 043 982 Понижение 0,6% 1 198 956 Понижение 0,6% 12,577 Понижение 1,0%
2011 117 431 Понижение 24,2% 1 046 453 Повишение 0,2% 1 163 884 Понижение 2,9% 11,263 Понижение 10,4%
2012 126 952 Повишение 8,1% 1 084 244 Повишение 3,6% 1 211 196 Повишение 4,1% 10,739 Понижение 4,7%
2013 130 668 Повишение 2,9% 1 173 011 Повишение 8,1% 1 303 679 Повишение 7,6% 11,516 Повишение 7.2%
2014 126 991 Понижение 2,8% 1 246 095 Повишение 6,2% 1 387 494 Повишение 5,2% 12,063 Повишение 4,7%
2015 125 860 Понижение 0,9% 1 272 834 Повишение 2,2% 1 398 694 Повишение 0,8% 11 959 Понижение 0,9%
2016 134 538 Повишение 6,9% 1 536 594 Повишение 20,7% 1 689 595 Повишение 20,8% 14 818 Повишение 23,9%
2017 248 486 Повишение 84% 1 700 670 Повишение 11% 1 949 156 Повишение 17% 15 950 Повишение 8%
2018 286302 Повишение 15% 1 979 272 Повишение 16% 2 265 574 Повишение 16% 17 776 Повишение 11%
2019 258 845 Понижение 10% 1 811 085 Понижение 8% 2 069 930 Понижение 9% 15 468 Понижение 13%
2020 121 745 Понижение 53% 496 664 Понижение 73% 618 409 Понижение 70% 6 881 Понижение 56%
2021 174 562 Повишение 43% 830 319 Повишение 67% 1 004 881 Повишение 62% 9 239 Повишение 34%

Транспорт до Летище Варна[редактиране | редактиране на кода]

Автобус[редактиране | редактиране на кода]

За да стигнете от и до Летище Варна с обществен транспорт, използвайте автобус № 409, който минава на всеки 15 минути и спира пред Терминал 2, Пристигащи. За по-малко от 20 минути можете да стигнете до центъра на града и за около 45 минути до к.к. Златни пясъци.

Такси[редактиране | редактиране на кода]

Таксиметровите услуги на Летище Варна са на разположение 24 часа в денонощието. Площадката за таксита се намира пред Терминал 2, Пристигащи на летището.

Паркинг[редактиране | редактиране на кода]

Пред Терминал 2 има паркинг със съответните зони за почасов, дневен или дългосрочен престой.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]