Летен Никулден – Уикипедия

Статуя на св. Никола в едноименната базилика в Бари

Летен Никулден[1][2] (наричан още Летен св. Никола и Сухи св. Никола[3], на руски: Никола вешний, Никола летний, Никола с теплом[4]) е православен празник, на който се почита свети Николай Чудотворец. Честването започва от 9 май[5] 1087 г., когато мощите му са откраднати и пренесени в християнския град Бари.[6] В народния календар се празнува от векове сред източните и в по-малка степен южните славяни (вкл. в България, където е известен като „Сухи св. Никола“), както и от молдовците и румънците.

История[редактиране | редактиране на кода]

Освен като първообраз на дядо Коледа[7] и честван на Никулден, свети Николай Чудотворец има още един празник – на 9 май. На тази дата Православната църква чества пренасянето на мощите на св. Николаѝ Чудотворец от гр. Мира (Мала Азия) в гр. Бари (Италия). През 1077 г. гр. Мира е завладян от селджукските турци. За да не бъдат поругани светите му мощи, светецът в съновидение разпоредил на един свещеник от гр. Бари да пренесе мощите му в своя град, където живеело компактно гръцко население. Това станало на 9 май 1087 г. През 1139 г. в гр. Бари е построен храм, посветен на св. Никола, където и до днес почиват мощите му.

Традиции и поверия[редактиране | редактиране на кода]

Според вярванията, за да не се разгневи светецът и накаже хората с природни бедствия (като градушка[8]), на този ден не трябва да се работи, а жените не трябва да шият.[9][10]

В някои региони на България празникът се нарича „Сухи св. Никола“ и се прави молебен за дъжд. Предвождани от свещеник, богомолците носят икони и обхождат нивите с песни. Извършва се водосвет на свещени дървета, извори и кладенци. След това се прави курбан в селото.

Един от пролетните празници изпълняван на Летен Никулден е старинният ритуал за дъжд – Пеперуда.

В много области на Русия св. Никола се смята за покровител на конете, като 9 май (по стар стил), е бил наречен „празник на коня“ от православните. На този ден за първи път през нощта се изгонвали конете и по този повод всички конници отслужвали молебен с водосвет, за да може свети Никола да пази стадата от диви животни, а също така да осигури на конете добро потомство и здраве.[11]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Примечания на стр. 40, к книге Александър Афанасиев, Народные русские легенды. Архивно копие от 26 мая 2015 на Wayback Machine
  2. [Месяцеслов // "Пословицы русского народа": Сборник пословиц, поговорок, речений, присловий, чистоговорок, прибауток, загадок, поверий и пр. / авт.-сост. Даль, Владимир Иванович – 2-е изд. – М., 1879. – Т. 2.]
  3. [Агапкина Т. А., 2002, с. 324., Мифопоэтические основы славянского народного календаря. Весенне-летний цикл. – М.: издателство Индрик, 2002. – 816 с. – (Традиционная духовная культура славян. Современные исследования).]
  4. Максимов, 1903, с. 455. Максимов, Сергей Васильевич, Никола вешний // [https://ru.wikisource.org/wiki/Нечистая,_неведомая_и_крестная_сила_(Максимов) Нечистая, неведомая и крестная сила. – СПб.: Товарищество Р. Голике и А. Вильворг, 1903. – 529 с.]
  5. Летен Никулден
  6. Пренасяне на мощите на Свети Николай Чудотворец от Мира в Бари. OCA – Feasts and Saints.
  7. Първообраза на Дядо Коледа
  8. Поверия
  9. Поверия
  10. Обща информация
  11. [knigosite.org/library/read/18188 Калинский И. Церковно-народный месяцеслов на Руси. – М.: Терра, 1997. – 301 с. – ISBN 5-300-01265-3, с. 125. ]