Лесли Нилсен – Уикипедия

Лесли Нилсен Leslie Nielsen
Актьор • Комедиант • Продуцент
Лесли Нилсен през 2008 г.
Роден	Лесли Уилям Нилсен 11 февруари 1926 г. Риджайна, Канада
Починал	28 ноември 2010 г. (84 г.) Форт Лодърдейл, САЩ
Активност	1950 – 2010
Родители	Мейбъл Елизабет Нилсен (Дейвис) Ингвард Еверсен Нилсен (1900 – 1975)
Близки	Ерик Нилсен (брат) Жан Хершолт (калеко)
Брачен партньор	Моника Бойър (1950 – 1956) Ализанде Улман (1958 – 1973) Брукс Оливър (1981 – 1983) Барбара Ърл Нилсен (2001 – 2010)
Деца	2
Значими роли	Франк Дребин в "Голо оръжие" Д-р Румак в "Има ли пилот в самолета"
Уебсайт	Страница в IMDb
Лесли Нилсен в Общомедия

Лесли Уилям Нилсен (на английски: Leslie William Nielsen) е известен канадски и американски актьор, комик. Номиниран за две награди „Еми“.^[1]Получава и отличието "Орден на Канада" II степен. Участвал е в някои от най-успешните комедии в историята на киното като „Има ли пилот в самолета?“ (1980 г.) и трилогията „Голо оръжие“ (1988 – 94 г.). От 1988 г. има звезда на Холивудската алея на славата.^[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Лесли Нилсен е роден на 11 февруари 1926 г. в Риджайна, Канада. Има по-голям брат Ерик Нилсен (1924 – 2008), който е канадски политик и адвокат, заемал длъжността вицепремиер на Канада от 1984 до 1986 г. Лесли има също така полубрат, Гилберт Нилсен от извънбрачна връзка на баща му.

Калекото на Лесли, Жан Хершолт е бил също актьор, познат с участието си в радиопредаването "д-р Крисчън", по-късно адаптирано и към телевизията като сериал. През 1994 г. в статия от вестника The Boston Globe, Нилсен разказва: "Много рано научих, че когато споменавам калеко ми, хората ме гледаха сякаш съм най-големият лъжец на планетата. След като ги водех вкъщи и им показвах нагледно за какво говоря, нещата рязко се променяха. След което започнах да мисля, че актьорският бизнес всъщност не е лоша идея, колкото и да бях срамежлив, без кураж и смелост. Съжалявам, че не можах да опозная калеко по-добре, тъй като той почина малко след като се бях запознал вече с него."

Нилсен е живял известно време във форт Норман (сега Тулита) където баща му е бил част от Кралската канадска конна полиция. Баща му е бил груб и тираничен мъж, който е посягал на него, на брат му и на майка му, за което Лесли копнеел да избяга оттам. Завършва Victoria School of the Arts в Едмънтън. През 1943 г. едва 17-годишен е извикан на служба в Кралските канадски военновъздушни сили^[3]. Tъй като имал проблеми със слуха (през повечето време от живота си е носел слухово апаратче), но също бил и твърде млад за артилерист, затова до края на Втората световна война провеждал само учения за такъв. След войната работи за кратко като радиодиджей в Калгари, преди да се запише при Лорни Грийн в Academy of Radio Arts в Торонто.

Докато учи в Торонто получава стипендия за Neighborhood Playhouse School of the Theatre (театралната школа в Ню Йорк), той разказва: "Не можех да откажа, но когато знаеш, че идваш от място пълно с гъски, лосове и вълна в един от най-големите градове в света, ти знаеш, че идваш и със селския си начин на държание. Докато си държах устата затворена, чувствах сигурност, но винаги мислех, че нещо ще стане и че няма да ме приемат, сякаш при първата ми думичка, и веднага щях да получа отговор от сорта на: "Събирай си багажа и се връщай от там, откъдето си дошъл... Не ставаш"

Мести се в Ню Йорк и започва да учи в школата. По време на учението си играе в малки пиеси в лятното кино. Първата му телевизионна изява е през 1950 г., когато участва в епизод на американската драма "Studio One" заедно с Чарлтън Хестън, за която си роля получава само 75 долара (в днешно време 910 долара).

Ранна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Лесли Нилсен започва кариерата си с драматични роли през "Златните години на телевизията". Въпреки че взема участие в близо 46 предавания на живо, Нилсен разказва, че заплащането било доста малко, а и интересът към него също. През този период озвучава документални филми и често се появява по реклами, тъй като не получавал почти никакви покани за роли.

През 1956 г. участва в "The Vagabond King" (Номадският крал) режисиран от Майкъл Къртис. Въпреки че филмът не пожънва успех, продуцентът Никълъс Найфак му предлага прослушване за роля в научнофантастичния филм "Forbidden Planet" (Забранената планета), след което Нилсен подписва договор с компанията Метро-Голдуин-Майер.

"Забранената планета" постига изключителен успех, което му носи участие във филми като "Ransom" (1956 г.), "The Opposite Sex" (1956 г.) и "Hot Summer Night" (1957 г.). През 1957 г. печели главна роля, заедно с Деби Рейнълдс в романтичната комедия "Tammy and the Bachelor". Ролята, за която по-късно критик ще напише, че Нилсен се е представил като добър актьор и романтик. Въпреки успеха след тези филми, Нилсен все повече не е удовлетворен от ролите, които получава. След неразбирателство и размяна на реплики, Лесли напуска Метро-Голдуин-Майер, точно преди кастинга му за ролята на Месала във филма Бен-Хур.

Нилсен започва да работи с Дисни, като получава главна роля във филма "The Swamp Fox" (1959–1961 г.) в ролята на Франсис Мериън, герой от американската революция. В интервю от 1988 г. споделя: "Работата в Дисни беше уникална, хората също. Те не правеха предаванията си както всички останали. Докато другите изкарваха на седмица по един епизод, в Дисни снимахме един епизод на месец, и въпреки това бюджета ни беше доста висок за онова време. Снимахме сцените на открито, а не в студио с евтин декор, както и костюмите ни бяха добре изработени." Сериалът има 8 епизода прожектирани между 1959 г. и 1961 г.

Телевизионните му изяви включват също: "Justice", "Alfred Hitchcock Presents", "Voyage to the Bottom of the Sea", "Wagon Train", "Gunsmoke", "The Virginian" и "The Wild Wild West". През 1961 г. заема главна роля в криминалния сериал "The New Breed". През 1964 г. има малка епизодична роля в сериала "Daniel Boone". През 1968 г. отново има кратка роля в сериала "Hawaii Five-O". През 1969 г. играе главна роля като полицай в сериала "The Bold Ones: The Protectors", който приключва едва през 1970 г. със само 7 епизода.

През 1972 г. се появява като капитан на кораб във филма "The Poseidon Adventure". През 1977 г. участва в екшън филма на Уилям Гърдлър "Project: Kill". После играе роля на корумпиран кмет във филма "City on Fire" излязъл през 1979 г. Като цяло през 70-те години играе основно второстепенни или поддържащи роли.

Комедийни изяви: "Има ли пилот в самолета" и "Голо оръжие"[редактиране | редактиране на кода]

Ролята, която преобръща живота на Лесли Нилсен е тази във филма "Има ли пилот в самолета" (1980 г.) режисиран от братята Зукър и Джим Ейбрахамс. Там играе като д-р Румак. Филмът включва и други известни актьори, всичките познати със драматичната си игра, като Робърт Стак, Питър Грейвс и Лойд Бриджис. Нилсен използва така нареченият "Остроумен хумор, сух хумор" (Deadpan), чрез който изказването ти може да бъде иронично, откровено, лаконично или очевидно непреднамерено без да показваш никаква емоция, докато го правиш в нелепа ситуация. Репликата "Напълно сериозен съм и не ме наричайте Шърли" Нилсен споделя в няколко интервюта: "Знаех, че е забавна, но не знаех, че ще се превърне в запазена марка...". Лесли казва също, че е благодарен и за него е било чест точно той да каже тази реплика. През 2010 г. репликата му е включена под номер 79 в "Топ 100 филмови реплики"^[4] от Американския филмов институт. Включен е и в още няколко международни класации, а през 2008 г. "Има ли пилот в самолета" е включен в "ТОП 10 класация на най-добри филми за всички времена". След успеха на "Има ли пилот в самолета" през 1982 г. братята Зукър и Джим Ейбрахамс решават да включат Лесли Нилсен в техния сериал - "Police Squad", като в него той заема главна роля и играе като Франк Дребин, лейтенант от полицейския отряд, занимаващ се с разследване на престъпления. Сериалът е базиран на криминалната драма "M Squad" от 50-те години. Въпреки сюжета на сериала и добрата оценка на публиката, телевизията ABC излъчва само 6 епизода, след което сериалът е свален. Президентът на ABC Тони Томопулос дава като причина за свалянето на сериала: "Твърде многото внимание, което зрителят трябва да отдели за да схване хумора в него...", по-късно определено като "Най-малоумният аргумент за свалянето на сериал" от списание "TV Guide". Въпреки свалянето на сериала, Нилсен получава номинация за награда „Еми“ за изключителна главна мъжка роля в комедиен сериал. Втората му номинация е през 1989 г. за изключителен гостуващ актьор в комедиен сериал за участието му в "Ден след ден" - "Day by Day" като Джак Харпър, излъчван по NBC.

6 години след "Police Squad" филмът "The Naked Gun: From the Files of Police Squad" (1988 г.) връща отново Нилсен на екрана като Франк Дребин. Този път търсещ улики за безскрупулния наркобос упражняващ хипноза върху невинни хора, които да убият пристигналата на посещение Кралица Елизабет II. Главен заподозрян е Винсент Лудвиг, богат бизнесмен. Междувременно Дребин се влюбва в асистентката му Джейн Спенсър. Тя не знае нищо за плановете на Лудвиг, и след прекарана нощ с Франк тя решава да му помогне. Филмът печели над 78 млн. долара и е високо оценен от критиците.

След като става хит, разбира се следва 2 и 3 част – "The Naked Gun 2½: The Smell of Fear" (1991 г.) и "The Naked Gun 33⅓: The Final Insult" (1994 г.). Втората част от поредицата става дори още по-известна като изкарва на боксофис близо 87 млн. долара. Третата част от поредицата изкарва около 51 млн. долара. Нилсен очаквал и четвърта част от поредицата, но през 2005 г. споделя, че: "Предполагам, че досега щом нямаше продължение, е изключено занапред да има...".

С нарастването на популярността на трилогията, през 1994 г. Лесли Нилсен и колегата му от "Голо оръжие" Джордж Кенеди са наети от Световната федерация по кеч като частни детективи, които трябвало да разплетат мистерията около изчезването на Гробаря от януарското събитие Royal Rumble. Всичко това е направено с цел шоу. Двамата били върху случай(буквално са стъпили върху него) за откриването на Гробаря. За жалост случаят е приключен след като той се появява зад тях в димна завеса. През 1990 г. е рекламно лице на Red Rock Cider в персонажа си като Франк Дребин.

През 80-те години се снима и в още няколко филма, които не са комедии. Такива са "Prom Night" (1980 г.) и "Creepshow" (1982 г.), и двата са хорър филми, след което през 1986 г. има роля във филма "Soul Man". Може би последната му драматична роля е на Алън Грийн във филма "Nuts" (1987 г.)

Кариера след 1990-та година[редактиране | редактиране на кода]

След големият успех на "Има ли пилот в самолета" и "Голо оръжие" Нилсен продължава да участва във филми от подобен жанр. Такива са "Repossessed" (1990 г.) и "2001: A Space Travesty" (2001 г.). И двата филма са пародии на "The Exorcist" (1973 г.) и "2001: A Space Odyssey" (1968 г.). Въпреки комедийният сюжет, и двата филма получават лоша оценка от критиците. Филмът "Dracula: Dead and Loving it" (1995 г.) дори не успява да генерира достатъчно приходи, за да покрие разходите по филма (само за справка, във филма са вложени 30 млн. долара, от които са възвърнати само 10 млн. долара на боксофис). Същата съдба имат и филмите "Spy Hard" (1996 г.) и "Wrongfully Accused" (1998 г.).

Участва в още две комедии – "Surf Ninjas" (1993 г.) и "Mr. Magoo" (1997 г.). Част от критиците са разочаровани, че на Лесли Нилсен е дадена толкова кратка и незначителна роля в "Surf Ninjas". Филмовият критик Крис Хикс препоръчва на зрителите: "Избягвайте комедии, където участва Лесли Нилсен, извън трилогията на Голо оръжие". Джеф Милър от вестника "Houston Chronicle" също отправя критика към филма "Mr. Magoo" казвайки: "Предполагам, че трябва да дам препоръка за филма г-н Магу, но се опасявам, че единствената такава е филмът да бъде заснет наново".

По-големият му успех идва с ролята на президента Харис във филмите "Scary Movie 3" (2003г.) и "Scary Movie 4" (2006 г.). За първи път насам от трилогията "Голо оръжие" Лесли Нилсен играе в продължение на филми. Когато Нилсен излиза чисто гол в сцена на "Scary Movie 4", един от критиците определя тази сцена като: "Най-страшното нещо, което е виждал" в поредицата "Scary Movie".

Продуцентство[редактиране | редактиране на кода]

Нилсен също продуцира голф видеата си, които разбира се са направени изцяло несериозно и с типичния за него хумор. Започвайки от "Bad Golf Made Easier" (1993 г.) заедно с продълженията му – "Bad Golf My Way" (1994 г.) и "Stupid Little Golf Video" (1997 г.). Лесли също така е съавтор на автобиографията си със заглавие "The Naked Truth". Книгата представя него в светлината на голям актьор с дълго минало, написана по типичния абсурден начин, който участва и във филмите "Голо оръжие". Участва и още в соло представление като Кларънс Дароу. Озвучава анимационният детски сериал "Zeroman" (2004 г.). Взема участие и в маратона на CBS, където играе в предавания като "The Price Is Right", "Let's Make a Deal", "Beat the Clock" и "Press Your Luck". Спечелените пари дарява за благотворителност.

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

В началото на февруари 2007 г., Нилсен играе малка роля на доктор в шоуто с образователна цел "Doctor*Ology", където са показани нагледно медицински техники и технологии, модерно медицинско оборудване и др, представено по забавен и интересен начин, излъчвано по Дискавъри Ченъл. Нилсен споделя: "Има много неща, които човек може да бъде на тази планета. Аз лично, ако не бях актьор, бих искал да стана астронавт или доктор. Е, за мен беше чест да бъда доктор, макар и за малко. Просто думи няма, с които да опиша благодарността си...". Същата година играе и в "Music Within".

През 2008 г. участва във филма "Superhero Movie" като чичо Албърт. Играе и в пародията "An American Carol", продуцирана и режисирана от Дейвид Зукър. Снима се и в "Stan Helsing" (2009 г.). Същата година се появява още един път като доктор в испанския филм "Spanish Movie". В края на кариерата му можем да кажем, че Нилсен се е снимал в повече от 100 филма, 1500 епизода на сериали, и изиграл повече от 220 персонажа.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Ноември месец 2010 г. е приет в Holy Cross Hospital, Форт Лодърдейл, Флорида с пневмония. На 28 ноември племенникът му Дъг Нилсен съобщава на медиите, че на 84-годишна възраст, в 5:30 сутринта е починал в съня си, заобиколен от семейство и приятели. Погребан е в гробището Евъргрийн, Форт Лодърдейл.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Лесли Нилсен се е женил четири пъти: Моника Бойър (1950-1956 г.), Ализанде Улман (1958-1973 г.), Брукс Оливър (1981-1983 г.) и Барбара Ърл (2001-2010 г.). Има 2 дъщери от втория си брак – Мора и Теа Нилсен.

Обичал да играе голф. Той даже се шегувал: "Бих искал да запазя сегашния си статут на звезда, какъвто и да е той, за да продължават да ме канят по турнаменти, иначе някакви по-големи амбиции към голфа нямам...". Също така се шегувал и с пърдящата си машина по време на интервюта, след което обичал да казва: "Let'er rip", което в буквален превод означава "Да пръднеш".

В последните си години от живота, Нилсен и неговата жена Барбара обичали да отсядат или в къщата си във Форт Лодърдейл или в Парадайз Вали, Аризона.

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Лесли Нилсен в Internet Movie Database

Тази статия за актьор все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF FAST GND Grammy ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN MBa NARA NDL NKC NLA Open Library PLWABN SNAC IdRef VIAF WorldCat