Латини – Уикипедия

Латини
Местоположение на латините между фалиските и умбрите
Местоположение на латините между фалиските и умбрите
Езиклатински език
Латини в Общомедия

Латините (на латински: Latini) са били древно италийско племе, населявало региона Латиум Ветус (Стари Латиум), грубо съвпадаща с южната част на днешната административна област Лацио и включваща Рим.

Въпреки че обитавали независими градове-държави, латините имали общ език, религиозни вярвания и силно развито чувство за обща етническа принадлежност, изразено чрез мита за техния общ прародител Латин.

Латините изпитали силното влияние на етруската култура с попадането си под етруска доминация. В началото на 6 век пр.н.е. извоювали свободата си и образували Латинския съюз, в който влизали 30 града начело с Алба Лонга.

През 6 век пр.н.е. латините са все още значително по-силни от Рим, но с постепенното нарастване на мощта му и съответно териториалните му претенции, останалата част от латините се обединяват срещу него през 341 пр.н.е. Започва Втората латинска война. Три години по-късно, през 338 пр.н.е., латините са окончателно разбити и някои от техните държави са присъединени към територията на Рим като населението им придобива статут на римски граждани, а други стават негови съюзници и получават извънредни привилегии. Друго следствие от тази победа е пренасочването на цялата търговия през Рим, което води до още по-голямото му икономическо и военно укрепване и отваря пътя за създаването на Римската империя.

Латини или латинци може да означава и жители на Латинската империя.

Лацио (5 век пр.н.е.)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Gerhard Radke: Lătini, Lătium. In: Der Kleine Pauly (KlP). Band 3, Stuttgart 1969, Sp. 506–509.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]