French
DeutschЛара Фабиан – Уикипедия
| Лара Фабиан Lara Crokaert | |
| белгийско-канадска певица | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Музикална кариера | |
| Псевдоним | Lara Fabian |
| Стил | поп музика, поп рок, оперен поп |
| Инструменти | вокал, пиано |
| Глас | сопран |
| Активност | от 1986 г. |
| Лейбъл | Polydor Records, „Сони Мюзик“, „Юнивърсъл Мюзик Груп“, „Сони Мюзик Ентъртейнмънт“ |
| Семейство | |
| Деца | 1 |
| Уебсайт | www.larafabian.com |
| Лара Фабиан в Общомедия | |
Лара Софи Кейти Крокарт [1] (на нидерландски: Lara Sophie Katy Crokaert), по-известна със сценичното си име Лара Фабиан (на френски: Lara Fabian), е белгийско-канадска поп певица, текстописец и актриса. [2]
Лара Фабиан владее няколко езика, като говори малко и фламандски диалект на нидерландския език. Песните си пее на 15 езика: основно на френски, италиански и английски, а също и на немски, испански, португалски, латински, неаполитански, сицилиански, гръцки, турски, иврит, руски, азербайджански и мандарин. Въпреки че не говори свободно много езици, тя е пяла някои от песните на тях на отговорни форуми: по повод 60-годишнината от Деня на независимостта на Израел пее на иврит. Лара Фабиан е издала около 15 студийни албума и си е създала име на международно ниво. До края на 2011 г. тя е продала над 18 милиона записа по целия свят, [3] а нейният вокален диапазон обхваща четири октави. [4]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е на 9 януари 1970 г. в Етербек, квартал на Брюксел, като Лара Софи Кейти Крокарт. Тя е единственото дете [5] на Пиер Крокарт, белгиец от фламандски произход, и Мария Луиза Серио, италианка от Сицилия. Първото име „Лара“ идва от главната героиня на филма „Доктор Живаго“. Това е единственото име, което се произнася по един и същи начин на всички езици и с всички акценти, за разлика от „Лора“, което първоначално нейната майка е искала да ѝ даде. Laura се произнася /ˈlau̯.ra/ на италиански, но /lo.ʁa/ на френски. [5] Прекарва първите си няколко години в Катания.
Тя започва да пее, танцува и ходи на уроци по пиано от ранна възраст и започва да получава официално музикално образование на осемгодишна възраст. На 14 години нейният баща ѝ позволява да пее в брюкселската кръчма Black Bottom („Черно дъно“) при условие, че той ѝ акомпанира на китара (преди да се преквалифицира като топлотехник, Пиер Крокарт е бил китарист и беквокалист).[6] По време на 10-годишното си обучение тя започва да пише и публикува свои собствени песни, които са силно повлияни от нейната класическа музикална школа, както и от съвременни артисти като Барбара Стрейзънд и Куин. [7]
Започва музикалната си кариера в средата на 80-те години на ХХ век. Сценичното име на Лара е вдъхновено от нейния чичо на име Фабианo.[8]. През 1988 г., едва 18-годишна, тя представя Люксембург на 33-ия Песенен конкурс „Евровизия“ с песента Croire („Вярвам“) и се класира 4-та.
През 1990 г. се установява в Монреал и от средата на 90-те години има значителни успехи. [9]
След като е била водеща на шоуто „La Voix“ в Квебек през 2018 г. и 2019 г., тя става такава през 2020 г. за френската версия на шоуто „The Voice: La Plus Belle Voix“ на TF1. След това тя е директор на изданията през 2021 г. и 2022 г. на Star Académie в Квебек.
Албуми[редактиране | редактиране на кода]
- Lara Fabian (1991)
- Carpe diem (1995)
- Pure (1997)
- Lara Fabian Live 1998 (1998)
- Eponyme (version anglaise) (1999)
- Nue (2001)
- Lara Fabian Live 2002 (2002)
- En toute intimité (2003)
- A Wonderful Life (2004)
- 9 (Neuf) (2005)
- Un Regard 9 (Live) (2006)
- Toutes les femmes en moi (2009)
- Every woman in me (2009)
- Mademoiselle Zhivago (2010)
- Le secret (2013)
Музикални изяви[редактиране | редактиране на кода]
Участия в концерти[редактиране | редактиране на кода]
- Песен на годината 2010 – изп. „Любовь похожая на сон“ (дует с Игор Крутой)
- Новата вълна 2012 – изп. „Trouver la vie, l’amour, le sens“, „Je t’aime encore“
- Новата вълна 2013 – изп. „Yin et yang“, „Angel pass away“
- Новата вълна 2014 – изп. „Furious“, „Running“
- Песен на годината 2014 – изп. „Любовь уставших лебедей“
- „Игор Крутой: В жизни бывает 60“ – изп. „Always“, „Любовь уставших лебедей“, „Toccami“, „Ангел-Хранитель“ (с всички страни)
- Новата вълна 2016 – изп. „LIora“, „Je t’aime encore“
Участия в конкурси[редактиране | редактиране на кода]
- „X-Factor (Украйна)“ – изп. „Adagio“, „Demain N'existe Pas“, „Mademoiselle Hyde“, „Je suis Malade“ (дует)
- „Собственост на Република: Игор Крутой“ – изп. „Любовь, похожая на сон“
Личен живот[редактиране | редактиране на кода]
От 1989 до 1997 г. Лара Фабиан е имала връзка с автора на песни Рик Алисън (р. 1964).
През 1998 г. тя среща Патрик Фиори (р. 1969), когато той отива в Канада. След кратка връзка, двойката се разделя през нощта на новата 2000 г. През 2021 г., по време на издаването на книгата ѝ „Je passe à table“, Лара Фабиан предизвиква край на „трагичната“ история.
Тя споделя живота си от 2003 до 2006 г. с друг автор на песни, Жан-Феликс Лалан (р. 1962).
След това Лара Фабиан е имала като спътник френския продуцент, режисьор и композитор Жерар Пулличино (р. 1958). Заедно имат дъщеря Лу, родена на 20 ноември 2007 г. Двойката се разделя през 2012 г.
По време на церемония, подготвена с най-голяма дискретност, на 28 юни 2013 г. тя се омъжва за новия си спътник Габриел ди Джорджо, магьосник от сицилиански произход. През октомври 2020 г. в документален филм, посветен на него, певицата разкрива, че е изстрадала спонтанен аборт през март 2017 г. [6]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Albums by Lara Fabian - Rate Your Music // Посетен на 4. 12. 2011.
- ↑ BBC - Music - Lara Fabian // Архивиран от оригинала на 16. 02. 2011. Посетен на 4. 12. 2011.
- ↑ Accueil - THE OU CAFE - France 2 // Архивиран от оригинала на 31. 12. 2011. Посетен на 4. 12. 2011.
- ↑ Soto-Morettini, Donna. Popular singing: a practical guide to pop, jazz, blues, rock, country and gospel. London, A & C Black, 2006. ISBN 978-0-7136-7266-4. с. 58. Посетен на 27.4.2024.
- ↑ а б Lara Fabian // Thé ou Café, L'emission du 23 mai 2009, Mai 2009. Архивиран от оригинала на 24 мaй 2009. Посетен на 27 aприл 2024. (на френски)
- ↑ а б Lara Fabian, Gala, Biographie.
- ↑ Lara Fabian | Music | ARTISTS | Entertainmentafrica Mobile // Архивиран от оригинала на 14.08.2014. Посетен на 5.12.2011.
- ↑ Voici.fr, «Je suis une princesse», 3 septembre 2012.
- ↑ ((fr)) Lara Fabian: toutes les femmes en elle. Le Soleil, 2.10.2010, архив на оригинала от 18 май 2015, https://web.archive.org/web/20150518074909/http://www.lapresse.ca/le-soleil/arts-et-spectacles/disques/201010/01/01-4328751-lara-fabian-toutes-les-femmes-en-elle.php, посетен на 27 април 2024
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
