French
DeutschЛамбо Теолов – Уикипедия
| Ламбо Теолов | |
| Български дипломат, военен и политик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 2007 г. |
| Учил в | Университет за национално и световно стопанство |
| Работил | военен деец • политик |
| Политика | |
| Партия | БКП (1937 – 1989) |
| Убеждения | комунист |
| Депутат | |
| III НС | |
Ламбо Ламбов Теолов е български дипломат, политик от БКП, партизански деец и офицер от БНА. Участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война и командир на Десета Варненска въстаническа оперативна зона на така наречената Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Произход и младежки години[редактиране | редактиране на кода]
Ламбо Теолов е роден на 13 май 1913 година в провадийското село Белоградец[1]. Произхожда от бедно селско семейство. Завършва ВИИ Карл Маркс (сега УНСС) в София. Член е на БРП (т.с.) от 1937 г. и като такъв е секретар на Провадийския околийски комитет (1941). Активен участник в съпротивителното движение по време на Втора световна война срещу Хитлеристка Германия (1944). Преди това секретар на Окръжния комитет на РМС във Варна (1942), секретар на ОК на БРП (т.с.) в периода 1942 – 1944 година и политзатворник, наказан за слабост в държанието си с мъмрене и без право на отговорна работа (1933 – 1935).
В Партизанското движение, Теолов е организатор на движението във Варненско и с.т. командир на Десета Варненска въстаническа оперативна зона на НОВА. Излиза в нелегалност и се присъединява към Партизански отряд „Васил Левски“.[2]
Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]
След 9 септември 1944 г. Теолов е на партийна работа в гр. Варна, където няколко години е първи секретар на ОК на БРП (к.) – Варна (1943 – 1949)[3]. Между 1957 и 1963 е първи секретар на ГК на БКП.
Заема и държавни длъжности: генерален директор на „Хидрострой“, първи заместник-министър на електрификацията, първи заместник-министър на транспорта, освободен от поста началник управление „Воден транспорт“[4] и завеждащ отдел „Транспорт и съобщения“ при ЦК на БКП (1963 – 1966). Член на Централния комитет (ЦК) на БКП (в периода 1943 – 1945; 27 – 28 февруари и 1 март 1945 – 19 ноември 1966) и един от участниците във вътрешнопартийната опозиция на Тодор Живков. След 1966 г. не е избиран в ръководни органи на БКП.
Народен представител в III народно събрание, изпратен е на дипломатическа работа като посланик в Рим (1966 – 1970). Последно представител на НРБ в СИВ.
Лабо Теолов умира през 2007 г. в България.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подполковник (18 май 1944)
Любопитно[редактиране | редактиране на кода]
През 2005 г. в печат излиза книга за Ламбо Теолов озаглавена „Винаги във времето“.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП. Главно управление на архивите при Министерския съвет, София, 2003. с. 411
- ↑ История на антифашистката борба в България, т. II – 1943/1944 г., С., 1976, с. 47, 233
- ↑ Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 13. Протокол № 13 от 21 ноември 1944 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БРП /к/ с взети решения за: утвърждаване съставите на областните комитети на БРП /к/ и щата на служителите при ЦК. Приложени списъци с биографични данни за съставите на областните партийни комитети във Варна, Горна Джумая и София. 21 ноември 1944 г., с. 1
- ↑ Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 3334. Протокол № 356 от 14 октомври 1954 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения за: назначаване Ламбо Теолов за пръв заместник-министър на транспорта; назначаване генерал-майор Петър Вранчев за началник на Държавното военно издателство; назначаване на Христо Ангелов за партиен организатор на ЦК на БКП при Държавния машиностроителен завод „Георги Димитров“ – Русе; свикване конгрес на Доброволната организация за съдействие на отбраната; утвърждаване протоколи на Контролната комисия при ЦК на БКП; отхвърляне предложението за нови процеси във връзка със събитията през 1923 – 1925 г.; приключване на държавния бюджет с приходен остатък; назначаване на Димитър Петков за директор на Софийската народна опера на мястото на Веселин Стоянов; назначаване Аспарух Темелков за директор на Народния театър „Кръстю Сарафов“ на мястото на Камен Зидаров. Приложени: предложение от Д. Димитров, министър на транспорта до ЦК на БКП за назначаване Л. Теолов за заместник-министър на транспорта; писмо от П. Вранчев до В. Червенков относно постъпването му на работа; докладна записка от Мл. Стоянов, завеждащ отдел „Промишлен“ при ЦК на БКП за назначаване Хр. Ангелов за партиен организатор в завод „Г. Димитров“ – Русе и др. 25 май 1954 – 26 февруари 1955 г.
