French
DeutschЛазар Велков – Уикипедия
| Лазар Велков | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | 1880 г. |
|---|---|
| Починал | 22 септември 1924 г. |
| Награди | „Свети Александър“ |
| Лазар Велков в Общомедия | |
Лазар Велков Тодев, известен като Дивлянец или Дивлянски или Дивленски,[1] е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Във ВМОРО[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1880 година в скопското село Дивле, тогава в Османската империя. По професия е зидар. Влиза във Вътрешната македоно-одринска революционна организация в 1896 година, оглавява селския комитет в Дивле и изпълнява куриерски задачи.[2] В 1906 година е арестуван от властите и осъден на 15 години затвор. След Младотурската революция в 1908 година е амнистиран.
След 1910 година става войвода на възстановената ВМОРО в Скопско, като замества Васил Аджаларски.[2]
По време на Балканската война в 1912 година Велков действа с четата си в Скопско и подпомага съюзническите на България сръбски войски.[3] По-късно е доброволец в Македоно-одринското опълчение в четата на Спиро Дильов.[4] След Междусъюзническата война в 1913 година е арестуван от новите сръбски власти във Вардарска Македония и хвърлен в затвор в Белград. В 1914 година успява да избяга и в 1915 година се включва в чета, нахлула в Кумановско. След това действа с чета в родното си Скопско.[5][6] През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.[7]
По случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание за заслуги към постигане на българския идеал в Македония през Първата световна война в 1918 година, Лазар Велков е награден с орден „Свети Александър“.[8]
Във ВМРО[редактиране | редактиране на кода]
След Първата световна война се включва в дейността на възстановената от Тодор Александров ВМРО и отново става войвода на чета в Скопско.
На 4 октомври 1920 година четата на Велков се сражава при Орашец, Скопско, с хвърчащия отряд на капитан Петрович. След неколкочасово сражение сръбската част е разпръсната, капитан Петрович е ранен, а двама контрачетници са убити. За наказание сръбските власти арестуват стотици мирни селяни в Скопско, Велешко, Кумановско и Щипско, които са подложени на жестоки инквизиции, в резултата на които загиват 20 души.[9]
Лазар Велков е тежко ранен в 1924 година при сражение със сръбски части в местността Островица между селата Живине и Колицко и се самоубива.[10][11][12] Като войвода го замества секретерят му[13] Петър Станчев.[14]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 59.
- ↑ а б в Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 179.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 123.
- ↑ Лазаров, Кръстю. „Революционната дейност в Кумановско“
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 133 и 150.
- ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 604.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
- ↑ Македония. История и политическа съдба, Том II, 1912 – 1941 г., Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 99.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 132.
- ↑ Македонски научен институт
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 90.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 144.
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 179.
