Кьоселер Зеир – Уикипедия

Кьоселер Зеир
Ανωχώρι
— село —
Гърция
41.0987° с. ш. 24.4998° и. д.
Кьоселер Зеир
Източна Македония и Тракия
41.0987° с. ш. 24.4998° и. д.
Кьоселер Зеир
Кавалско
41.0987° с. ш. 24.4998° и. д.
Кьоселер Зеир
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемМеста
Географска областУрвил
Надм. височина600 m

Кьоселер Зеир (на гръцки: Ανωχώρι, Анохори, катаревуса: Ανωχώριον, Анохорион до 1926 година Κιοσελέρ Ζεΐρ, Кьоселер Зеир[1]) е бивше село в Гърция, разположено на територията на дем Места (Нестос), административна област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Кьоселер Зеир е било разположено в Урвил на 600 m надморска височина, западно от Платамонас (Оладжак).[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Кьоселер Зеир е турско село в Саръшабанската каза на Османската империя. На австро-унгарската военна карта е отбелязано заедно с Кьоселер Баля (Катохори) като Кьоселер (Kjoseler).[3] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Кьоселеръ Изиръ е турско селище и в него живеят 90 турци.[4]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война. През 20-те години турското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място в селото (Άνω Κιοσελέρ) са заселени 30 семейства гърци бежанци и,ли 123 души.[5] В 1926 година името му е сменено на Анохори.[2]

Българска статистика от 1941 година показва 111 жители.[6]

Селото се разпада в Гражданската война (1946 – 1949).[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 224[2] 192[2] 115[2] 152[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 252. (на македонска литературна норма)
  3. Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 204.
  5. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  6. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 253. (на македонска литературна норма)