Курт Цайцлер – Уикипедия

Курт Цайцлер
немски генерал

ЗваниеГенерал-полковник
Години на служба1914 – 1918; 1919 – 1945 г.
Служи на Германска империя
Ваймарска република
Нацистка Германия
Род войски Райхсхер (1918)
Райхсвер (1932)
Вермахт (1945)
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
НаградиРицарски кръст

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Курт Цайцлер в Общомедия

Курт Цайцлер (на немски: Kurt Zeitzler) е немски офицер, служил по време на Първата и Втората световна война.

Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)

[редактиране | редактиране на кода]

Курт Цайцлер е роден на 9 юни 1895 г. в Госмар бай Лукау, провинция Бранденбург, Германска империя. Син е на свещеник. През 1914 г. се присъединява към армията като офицерски кадет от пехотата. Участва в Първата световна война и до края ѝ се издига в звание старши лейтенант.

Междувоенен период

[редактиране | редактиране на кода]

След нея се присъединява към Райхсвера, където е на служба в различни пехотни подразделения.

Втора световна война (1939 – 1945)

[редактиране | редактиране на кода]

При нападението на Германия срещу Полша през септември 1939 г. е началник на щаба на 22-ри армейски корпус. По време на кампаниите на Вермахта срещу Франция (1940), Югославия, Гърция (1941) и Съветския съюз (1941 – 1942) ръководи щабовете на 1-ва танкова армия и група армии „А“. През 1942 г. за няколко месеца служи във Франция. Допринася за победата над съюзническия десант при Диеп през август. През септември същата година е назначен от Хитлер за началник на генералния щаб на сухопътните войски на мястото на ген. Франц Халдер. Старае се безуспешно да спаси 6 армия от унищожение в Сталинградската битка. Усилията му се провалят заради разногласия с Хитлер. Планира настъпателната операция „Цитадела“, която завършва с поражение на германските войски в Курската битка. Остава начело на щаба на сухопътните сили до юли 1944 г., когато е сменен след поредния конфликт с фюрера.

След войната е пленен от британците и е държан в плен до февруари 1947 г. Умира на 25 септември 1963 г. в Ашау им Химгау, Западна Германия[1]

  • Германски орден „Железен кръст“ (1914) – II (?) и I степен (?)
  • Германски кръст на „Фридрих“ (?)
  • Български кръст „За военна заслуга“ (?) – с мечове
  • Германско отличие „За заслуга във Вермахта“ (?) – IV и I степен

Използвана литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • ((de)) Heuer, Gerd F. и др. Die Generalobersten des Heeres, Inhaber Höchster Kommandostellen 1933 – 1945 (Dokumentationen zur Geschichte der Kriege). Rastatt, Pabel-Moewig Verlag GmbH, 2001. ISBN 3811814087. с. 224.
  1. Gerd F. Heuer. Die Generalobersten des Heeres, Inhaber Höchster Kommandostellen 1933 – 1945. – 2. – Rastatt: Pabel-Moewig Verlag GmbH, 1997. – 224 p. – (Dokumentationen zur Geschichte der Kriege).