Култура Варна – Уикипедия

Част от Варненското златно съкровище – погребален обичай

Културата Варна, или халколитна култура край Варненския залив, е датирана към края на медно-каменната епоха (4400 – 4100 г. пр.н.е.). Името ѝ е въведено в научнo обръщение от румънския археолог Евжен Комша и българския – Хенриета Тодорова.

Нейните паметници се откриват на територията на съвременна Северна България. Относително обособена е от Култура Коджадермен-Гумелница-Караново VI (4500 – 4000 г. пр.н.е.) Смяташе се, че находките от Варненския халколитен некропол[1] са най-старото технологично обработено злато в Европа и света, преди разкопките в Градът на птиците край Пазарджик. Намереното обработено злато край Пазарджик е с 200 – 300 г. по-старо от предметите във Варненския халколитен некропол.[2]

Като цяло за тази култура е характерна фината керамика с блестящо полирана повърхност, вероятно работена с грънчарско колело. Керамиката се открива предимно в богатите некрополи. Най-представителен е Варненският халколитен некропол, съдържащ голям брой предмети от злато, мед, каменни изделия (вкл. и от обсидиан)[3] и мидени чурупки Спонделус в няколко погребения[4]. Значим е комплексът в Дуранкулак – нео-енеолитно селище и некропол с 1204 гроба, в които са открити, и украшения направени от злато и мед. Там са открити специялно покребални курамични комплекси и предмети направени от кремък, камък и спонделус. На Големия остров в "Археологически комплекс Дуранкулак" са открити едни от най-старите каменни градежи в Континентална Европа.

През петото хилядолетие пр. Хр. обитателите на Северозападното Черноморие създават високо развита цивилизация, със завидни за времето си технологични постижения и математически познания. За хората от тази епоха в региона са били познати числото π и златното сечение[5]. За тях Черно море се превръща в основна търговска връзка и им позволява да осъществяват връзки с култури от по-отдалечени краища. Несъмнено близостта до морето изиграва важна роля в забележителното развитие на касноенеолитната културата „Варна“. По море са се осъществявали връзки и с Южна Бесарабия и с триполските племена, разположени между реките Прут и Днестър. Всички белези сочат, че това е най-старата известна цивилизация в Европа. Тя изчезва в края на V хил. пр.н.Хр. като за това са екологичните промени в началото на IV хил. пр. Хр. (разкото затопляне на климата) и социалните сътресения в обществото, възникнали следствие неравномерното преразпределиние на блага, ясно видимо в праисторическия некропол при Дуранкулак.

Установено, че представителите на късноенеолитната култура Варна са носители на Y-хромозомните хаплогрупи R1, CT, G2, G2a2b2b.[6]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • СМОЛЕНОВ, Х., МИХАЙЛОВ, Х. Тайното знание на Черноморската Атлантида / The Hidden Knowledge of Black Sea Atlantis. София: Magoart, 2010.
  • BONSALL, C., ELENSKI, N., GANECOVSKI, G., GUROVA, M., IVANOV, G., SLAVCHEV, V., ZLATEVA-UZUNOVA, R. Investigating the provenance of obsidian from Neolithic and Chalcolithic sites in Bulgaria. Antiquity, 2017, 91 (356), art. no. e3. DOI: 10.15184/aqy.2017.2.
  • CHAPMAN, J., HIGHAM, T., SLAVCHEV, V., GAYDARSKA, B., HONCH, N. The social context of the emergence, development and abandonment of the varna cemetery, Bulgaria. European Journal of Archaeology, 2006, 9 (2 – 3), pp. 159 – 183. DOI: 10.1177/1461957107086121
  • HIGHAM, T., SLAVCHEV, V., GAYDARSKA, B., CHAPMAN, J. AMS dating of the Late Copper age Varna cemetery, Bulgaria. Radiocarbon, 2018, 60 (2), pp. 493 – 516. DOI: 10.1017/RDC.2018.9.
  • KRAUß, R., SCHMID, C., KIRSCHENHEUTER, D., ABELE, J., SLAVCHEV, V., WENINGER, B. Chronology and development of the Chalcolithic necropolis of Varna I. Documenta Praehistorica, 2017, 44, pp. 282 – 305. DOI: 10.4312/dp.44.17.
  • MATHIESON, I., et. al. The genomic history of southeastern Europe. Nature, 2018. 555 (7695), pp. 197 – 203. DOI: 10.1038/nature25778.
  • TODOROVA, H. Kupferzeitliche Siedlungen in Nordostbulgarien. München: Beck, 1982. Materialien zur allgemeinen und vergleichenden Archäologie 13.
  • TODOROVA, K. The Eneolithic period in Bulgaria in the fifth millennium B.C. Oxford: British Archaeological Reports, 1978. BAR supplementary series 49.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ KRAUß, R., SCHMID, C., KIRSCHENHEUTER, D., ABELE, J., SLAVCHEV, V., WENINGER, B. Chronology and development of the Chalcolithic necropolis of Varna I. Documenta Praehistorica, 2017, 44, pp. 282 – 305. DOI: 10.4312/dp.44.17
  2. ↑ „Градът на птиците“ край Юнаците крие най-старото злато в Европа
  3. ↑ BONSALL, C., ELENSKI, N., GANECOVSKI, G., GUROVA, M., IVANOV, G., SLAVCHEV, V., ZLATEVA-UZUNOVA, R. Investigating the provenance of obsidian from Neolithic and Chalcolithic sites in Bulgaria. Antiquity, 2017, 91 (356), art. no. e3. DOI: 10.15184/aqy.2017.2.
  4. ↑ CHAPMAN, J., HIGHAM, T., SLAVCHEV, V., GAYDARSKA, B., HONCH, N. The social context of the emergence, development and abandonment of the varna cemetery, Bulgaria. European Journal of Archaeology, 2006, 9 (2 – 3), pp. 159 – 183. DOI: 10.1177/1461957107086121
  5. ↑ СМОЛЕНОВ, Х., МИХАЙЛОВ, Х. Тайното знание на Черноморската Атлантида / The Hidden Knowledge of Black Sea Atlantis. София: Magoart, 2010.
  6. ↑ MATHIESON, I., et. al. The genomic history of southeastern Europe. Nature, 2018. 555 (7695), pp. 197 – 203. DOI: 10.1038/nature25778

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Археология“         Портал „Археология“          Портал „Праистория“         Портал „Праистория“          Портал „История на България“         Портал „История на България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Култура_Варна&oldid=12104652“.