Кръчма – Уикипедия

Табела на кръчма, кръстена на Арджанското езеро.
Кръчма в село Лещен
Селяни пред Кръчмарница Иван Йорданов, Скопие, през Първата световна война
Кръчмарска маса

Кръчма (също пивница, механа, кръчмарница) е заведение, в което се продават и консумират алкохолни напитки,[1] (понякога и храна), играят се карти за игра, табла, и се разговаря на различни теми от политика, култура и обикновено ежедневие.

История[редактиране | редактиране на кода]

Кръчмите съществуват още от Античността. По времето на пика на Римската империя търговията е добре развита и има множество сведения за крайпътни заведения /ханове/, където присъства и прототипа на кръчмата, където е можело да се поръча алкохол и да се социализираш с другите пътници – гости на хана.

Първата кръчма извън хановете на търговските пътища е открита през второто десетилетие след Христа в гр. Помпей. Заради вулкана, изригнал 60 г. по-късно и запазил го в тогавашния му бляскав вид и до днес, учените са разкрили действителното място на първата древна градска кръчма, която е сред основните забележителности из руините на Помпей.

Сградата е била със стандартна за времето си архитектура – без специален дизайн. Главното помещение е било квадратно на форма и голямо 91 m². Имало е 2 странични помещения – наполовина по-малки от главната зала и отделно помещение за приготвянето на храната и алкохола.

По стара римска традиция от това време в помещенията за посетители били инсталирани и специални отвеждащи канали, в които можело да се повръща по време на пиршеството.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Кръчмите са основна сцена за събитията, които се разиграват в множество книги. Като се тръгне от малките парижки кръчми за пиене на калвадос в романите на Ерих Мария Ремарк, мине се през кръчмата, където капитан Ваймс от Светът на Диска на Пратчет си утолява мъката и се стигне до заветната кръчма, където Толкин описва как Фродо изчезва пред всички като си слага пръстена.

Една от известните кръчми в българската литература е тази на Странджата, описана от Иван Вазов в „Хъшове“ и „Немили-недраги“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Речник на българския език, том 8, БАН, София, 1995, стр. 310-311.