French
DeutschКръстьо Мирски (режисьор) – Уикипедия
Тази статия е за българския режисьор. За дядо му политик вижте Кръстьо Мирски (политик).
| Кръстьо Мирски | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | София, Народна република България |
| Националност | българин |
| Брачни партньори | Жана Петрова Стоянович |
Кръстьо Петров Мѝрски е български драматичен режисьор и педагог, професор във Висшия институт за театрално изкуство.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 29 януари 1920 година в София. Внук е на политика от Котел Кръстьо Мирски. По майчина линия е от Кукуш - майка му Цветана Станишева е внучка на Арап Нако Станишев. От 1938 до 1943 година Мирски учи в драматичния отдел на Висшата школа за музика и драматично изкуство в Париж, както и режисура и актьорско майсторство в Академията за музика и театрално изкуство във Виена. Посещава лекции в Държавната театрална школа в Мюнхен и курсове за актьори при Луи Жуве в Париж. През 1943 г. завършва с докторска дисертация театрознание в университета в Кьолн. Дебютира с постановката „Майстори“ от Рачо Стоянов в Народния театър в София. През 1943 – 1944 г. е асистент-режисьор, а от 1945 до 1978 г. е режисьор в Народния театър за младежта в София. През 1957 – 1960 г. е негов директор. От 1967 до 1970 г. е заместник-председател на Съюза на артистите в България.[1][2]
Женен (и впоследствие разведен) за Жана Петрова Стоянович-Мирска, актриса. Нямат наследници.
Умира на 4 август 1978 г. в София.[1][2]
Педагогическа дейност[редактиране | редактиране на кода]
Преподава актьорско майсторство и режисура в Държавното висше театрално училище от 1943 г. От 1948 г. е професор. През 1956 – 1957 г. е заместник-ректор на ВИТИЗ.[1][2]
Памет[редактиране | редактиране на кода]
На Кръстьо Мирски е наречена улица в квартал „Хладилника“ в София (Карта).
Постановки[редактиране | редактиране на кода]
|дясно|мини|Паметна плоча на Кръстю Мирски на фасадата на дома му на ул. „Ангел Кънчев“ 32, София]]
Кръстьо Мирски е автор на множество постановки, по-значимите от тях са:[1][2]
- „Тартюф“ от Молиер
- „Сън в лятна нощ“ от Уилям Шекспир
- „Нора“ от Хенрик Ибсен
- „Вуйчо Ваньо“ от Антон Чехов
- „Свекърва“ от Антон Страшимиров
- „Ревизор“ от Николай Гогол
- „Снаха“ по Георги Караславов
- „Гераците“ по Елин Пелин
- „Под игото“ от Иван Вазов
- „Любов“ от Орлин Василев
- „Деветата вълна“ от Никола Вапцаров
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 284 – 285. (на български)
- ↑ а б в г д Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 7. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104296. с. 2833 – 2834.
|
