Кръгла маса в България – Уикипедия

Кръгла маса в България, известна също като Национална кръгла маса, е кръгла маса за политически консултации, проведена в България от 3 януари до 14 май 1990, по подобие на други страни от вече бившия Източен блок при падането на комунистическите режими в Източна Европа. На тези консултации управляващите и опозицията се договарят как да бъде осъществен преходът към демокрация и пазарна икономика.[1] Заседанията на Кръглата маса се предават директно по програма „Хоризонт“ на Българското национално радио, а вечер след „По света и у нас“ по БНТ се излъчва репортаж за заседанието през деня. Основните резултати са премахването на член 1 от старата конституция, разпускане на политическата полиция (част от бившата Държавна сигурност), деполитизиране на армията, полицията, съда, прокуратурата и дипломацията, разпускане на организациите на БКП по месторабота. Премахнат е Държавният съвет и на негово място е учредена президентска институция. Взето е и решение за свикване на VII велико народно събрание, което да изработи нова конституция.

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

След преврата на 10 ноември събитията започват да се развиват стремително. Влиянието на опозицията, съставена от различни неформални сдружения и възстановени опозиционни партии, стремително нараства. На 18 ноември е проведен първият свободен митинг, организиран от КТ „Подкрепа“ и „Екогласност“ на площада пред Храм-паметника „Свети Александър Невски“[2]. На 7 декември е създаден СДС – коалиция от новосъздадени политически организации. В същото време БКП започва вътрешно обсъждане в посока на отслабване на монопола си върху властта (на свой пленум на 11 – 13 декември ЦК на БКП предлага отмяна на член 1 от Конституцията, а на 14 декември в Народното събрание е внесен съответният проектозакон). В същото време започват да се провеждат митинги, свикани от опозицията, на които се настоява за по-бърза процедура на премахване на чл. 1 и за деполитизация на държавните институции[3].

Според Димитър Луджев предложението за кръгла маса е направено от СДС на 19 декември, и макар в началото БКП да е била против [4], след това започва консултации за организирането на национална кръгла маса с казионните политически и обществени организации, синдикатите и творческите съюзи, а след две седмици, на 3 януари 1990 г. и с представители на опозицията. СДС обаче отказва да преговаря с ОФ, профсъюзите и ДКМС поради тесните им връзки с комунистическата партия и затова се решава страните да са две: БКП и СДС, които имат право да включват и други страни в квотите си. Подготвителните срещи са проведени на 18 и 19 януари, като на 18 януари е издаден брой първи на бюлетин „Кръгла маса“[5] Първото пленарно заседание е на 22 януари в НДК, като в нощта преди неговото откриване излиза първият вестник на СДС „Кръгла маса“.

Според Желю Желев[6] при дебатите делегацията на БКП иска перестройка по модела на Горбачов, която да реформира социалистическата система, за да я приспособи към новите реалности и да я демократизира, докато опозицията счита тази идея за утопична и иска премахване на социалистическата система изобщо, защото тя не подлежи на демократизация поради тоталитарния си характер.

На 12 март са подписани три споразумения – за ролята и статута на кръглата маса, за политическата система и за гарантиране на мирното развитие на прехода. Тогава Александър Йорданов за пръв път произнася станалата впоследствие крилата фраза „Днес е прекрасен ден за българската демокрация“.[4]

Между 3 януари и 15 май 1990 г. кръглата маса заседава 19 пъти. В началото участниците се обръщат един към друг с „другарю“. Първа Елка Константинова, лидер на радикалдемократите, се обръща на 23 януари към Андрей Луканов с „господин“, а той ѝ отвръща с „госпожо“[4].

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

За четирите месеца работа основните постижения на кръглата маса са[6]:

  • Отпада чл. 1 от конституцията за ръководната роля на БКП с трите му алинеи, включително и социалистическият характер на българската държава; узаконява се многопартийната система;
  • Разпуснато е Шесто управление на Държавна сигурност, една от структурите, следила интелигенцията и инакомислещите;
  • Премахнати са първичните партийни организации на БКП в предприятията, учрежденията, учебните заведения и ТКЗС-тата, т.е. разкъсано е срастването на партия и държава, което прави политическата система тоталитарна;
  • Взема се решение за деполитизация на армията, полицията, съда, прокуратурата, дипломатическия корпус;
  • Премахнат е Държавният съвет и на негово място се въвежда президент на България;
  • Приема се провеждането на избори за Велико Народно събрание, което да изработи нова конституция.

Кръглата маса е успех за БКП, защото тя съумява да създаде впечатление, че е поделила отговорността за съдбините на България с демократите и е умерен и благоразумен партньор. Същевременно нейните дейци запазват пълен контрол над управлението, над процеса на промени и над финансовите ресурси. Това дава възможност за подготовка на предстоящите избори[7].

Кръглата маса е успех и за СДС, защото носи официалното му признание и лицата и имената на опозиционните лидери стават известни. Изказванията им по националните медии срещу тоталитаризма са истинско чудо за широката публика и доказателство, че може да се говори свободно. От друга страна, заседанията на Кръглата маса отклоняват вниманието на СДС от изграждането на организационна мрежа в страната и от подготовката на предстоящите избори[7].

Кръглата маса обаче се съсредоточава върху политическата рамка на промените и почти не дискутира икономическите реформи и смяната на собствеността. Битката се води предимно на идеологическия фронт, а не на полето на финансите и икономиката.

Оценки[редактиране | редактиране на кода]

Главните демократически промени в България са извоювани от опозицията благодарение на упорита и последователна борба. Според Желю Желев[4]

„ Кръглата маса е най-успешният и най-плодотворен период на българския преход. На нея в рамките на четири месеца и половина беше разградена цялата политическа система на тоталитарния комунистически режим, изграждан в България в продължение на близо 45 години “

Според други български оценки тя е „пореден заговор срещу интересите на народа“, „жестоко предателство към стремежа на преобладаващата част от нацията да се освободи от комунистите“, но и „ключов фактор в осигуряване на съгласие помежду съревноваващите се политически сили, допринесли за постигането на национално единство“[7] или сполучлив опит на тоталитарната система да забави реформите за колкото се може по-дълъг период от време[8].

Според Румен Данов Кръглата маса е умен механизъм, полузаконен и почти антиконституционен опит на реформаторските сили в БКП да надделеят над консерваторите, като размахат плашилото на страшната опозиция и на Москва[9].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Кръглата маса (3.01.1990 – 14.05.1990) // Посетен на 10.12.2014.
  2. ↑ „10 ноември: 20 години по-късно“, vesti.bg, 10 ноември 2009 г.
  3. ↑ „20 години от началото на демократичните промени в България“[неработеща препратка], tvevropa.com, 10 ноември 2009 г.
  4. ↑ а б в г Прекрасен ден за българската демокрация // Капитал, 16 октомври 2009. Посетен на 10.12.2014.
  5. ↑ Йорданов, Александър. Историята, която младите не познават. Радикалдемократически спомени. Част втора // блог, 21.10.2013. Посетен на 10.12.2014.
  6. ↑ а б Желев, Желю. Въпреки всичко. Моята политическа биография. София, Колибри, 2010. ISBN 978-954-529-843-1. с. 277 – 283.
  7. ↑ а б в Кралевска, Нася. Без заглавие. Комунизмът в битка с демокрацията. София, Работилница за книжнина „Васил Станилов“, 2011. ISBN 978-954-8248-89-1. с. 247 – 259.
  8. ↑ Сепетлиев, Димитър. Преговорите на кръглата маса 1990 – II // Point of View, 20 май 2006. Посетен на 17 март 2015.
  9. ↑ Данов, Румен. Българските освобождения. Изгубените поуки. София, ИК Ера, ИК Глобус, 2014. ISBN 978-954-389-274-7. с. 421.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кръгла_маса_в_България&oldid=11482078“.