Красимир Кюркчийски – Уикипедия

Красимир Цветанов Кюркчийски е изтъкнат български композитор и диригент.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 юни 1936 г. в Троян. Възпитаник е на Българската държавна консерватория, където завършва композиция при професор Панчо Владигеров. По-късно специализира в Московската консерватория при Дмитрий Шостакович.

Известно време работи като диригент на оркестъра на ДАНПТ „Филип Кутев“, а след това е диригент на хора при ансамбъла за народни песни на Българското радио, известен по-късно като „Мистерията на българските гласове“. Неговите обработки „Калиманку, Денку“, „Пиленце пее“, „Изповед“, „Заблеяло ми агънце“, „Месечинко, льо“ са включени в поредицата на Марсел Селие „Мистерията на българските гласове“, получила наградата „Грами“.^[1]

Красимир Кюркчийски е сред най-често изпълняваните български композитори в чужбина. Удостоен е с много правителствени отличия, грамоти и награди. През 1966 г. получава голямата награда от конкурса за композиция „Парижки музикални седмици“.^[2]

Дълго време Красимир Кюркчийски живее и работи в село Боженци.

Умира на 15 декември 2011 г.^[3][4]

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на Голямата награда на конкурса за композиция „Парижки музикални седмици“ (1966). Димитровска награда (1980).^[5]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Симфонична музика

• „Симфония-реквием“ (1966);
• „Диафонична студия“ (1971);
• Концерт за оркестър (1976);
• Симфония № 2 (2004);
• Вариации по тема на Хендел (1984);
• „Един шоп в Испания“ (1999);
• Рапсодия (2001);
• Балета „Козият рог“ (1978);
• „Балада за автопортрета“ (1968)
• Концерт за пиано и оркестър „В памет на Панчо Владигеров“;
• Симфония-концертанте за виолончело и оркестър;
• Концерт за цигулка и оркестър;
• Концерт за пиано и оркестър № 2 „На Милена Моллова“ (2011);
• „Приказка за стълбата“;
• Балада за Паисий.

Камерна музика

• Струнен квартет (1959);
• Соната за цигулка и пиано (1969);
• Соната за виолончело и пиано по тема на Хиндемит.

Филмова музика

• „Свобода или смърт“ (1969)
• „Признание“ (1969)
• „Последно лято“ (1974)
• „Дърво без корен“ (1974)
• „Апостолите“ (1976)
• „Записки по българските въстания“ (1976 – 1981)

Вокална музика

• обработки на народни песни;
• оперите „Юла“ (1969) и „A votre sante“ (Наследството) (1987);
• цикъл хорови песни „Сън за щастие“ за смесен хор.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• Българска цигулкова литература, Провадия, 1992
• Любомир Сагаев. „Книга за балета“, С., ИК „Братя Сагаеви“, 2006
• Красимир Кюркчийски на сайта на Съюза на българските композитори

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• От и за Красимир Кюркчийски в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Красимир Кюркчийски в Internet Movie Database
• Гробът на Красимир Кюркчийски в Боженци
• Теодора Мусева, „Мистерията земна и българска Красимир Кюркчийски“, в. Дневник, 16 декември 2011 г.
• Красимира Йорданова. 80 години от рождението на композитора Красимир Кюркчийски (с поредица в звуковите файлове), БНР, Програма Хоризонт 01.07.2016/ 14.07.2016

Нормативен контрол CONOR.BG GND ISNI LCCN MBa NKC PLWABN IdRef VIAF WorldCat