Коце Лазаров – Уикипедия

Коце Лазаров
български революционер
Роден
1883 г.
Починал
12 март 1903 г. (20 г.)
Семейство
БащаАрсо Лазаров

Константин (Коце, Кочо, Коне) Арсов Лазаров или Лазов е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Коце Арсов е роден в 1883 или 1884[1] година в град Щип, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония, в семейството на Арсо Лазаров. Учи в българската мъжка гимназия в Солун. Присъединява се към ВМОРО и служи като куриер на Централния комитет на организацията. Квартирата му се използва от нелегални дейци. През 1901 година докато е в VІІ клас е арестуван по време на Солунската афера и е осъден на вечен крепостен затвор на 14 март. Заточен е в Бодрум кале.[2][3] Според спомените на Иван Гарванов Лазаров издава някои комитетски тайни.[4] Амнистиран е в 1903 година.

Умира в 1903 година в сражение при Карбинци, Щипско,[5] като четник на Стоян Бъчваров,[1][6] като тежко ранен се самоубива, за да не попадне в плен.[7]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
Хаджи
Димитър
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лазар
Хаджидимитриев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Арсо Лазаров
(1845 – след 1926)
 
Тодор Лазаров
(1869 – 1912)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Коце Лазаров
(1883 – 1903)
 
Дончо Арсов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Любчо Арсов
(1819 – 1986)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 27.
  2. Татарчев, Христо. Д-р Христо Татарчев : Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1989. с. 366.
  3. Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр. 31.
  4. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 112.
  5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 254, 256.
  6. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 137.
  7. Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 22.