Корупционен скандал в Турция 2013 – Уикипедия

Корупционният скандал в Турция през 2013 г. е резултат от криминално разследване на няколко ключови членове на турското правителство. Повечето от въвлечените в скандала са членове на Партия на справедливостта и развитието (AKP) на министър-председателя Реджеп Ердоган. Самият той е на посещение в ключовия си външен съюзник Пакистан, когато избухва скандалът, което според анализатори е повлияло на притежателите на записите да ги разкрият докато Ердоган е там.^[1]

Полицейско разследване и обвинения[редактиране | редактиране на кода]

На 17 декември 2013 г. Отделът за борба с финансови престъпения и криминални доходи на Турската полиция в Истанбул арестува 47 души, включително служители от Администрацията за жилищно развитие, Министерството на околната среда и градското планиране и община Фатих.^[2] Бариш Гюлер, Каан Чаглаян и Огюз Байрактар, които са синове на турските министри Муамер Гюлер (министър на вътрешните работи, Зафер Чаглаян (министър на икономиката) и Ердоган Байрактар (министър на околната среда и градското планиране са въвлечени, както и Мустафа Демир, кметът на община Фатих, бизнесменът за недвижими имоти Али Агаоглу, Сюлейман Аслан, гемерален мениджър на Халкбанк и иранският бизнесмен Реза Зараб.^[3]

Нещо повече, Егемен Багиш, министър на работите по Европейския съюз, е посочен в статии в медиите като потенциален заподозрян за вземане на подкупи от Реза Зараб, който е свързан с бизнеса на милиардера Бабак Занджани.^[4][5][6]

Полицията конфискува $17.5 милиона, използвани за подкупи в разследването; $4.5 милиона са открити в жилището на Сюлейман Аслан, а $750 000 в това на Бариш Гюлер.^[7] Прокурорите обвиняват 14 души, включително Нариш Гюлер, Каан Чаглаян, Сюлейман Аслан и Реза Зараб в подкупничество, корупция, измама, пране на пари и контрабанда на злато. На 21 декември съдът нарежда ареста на тези 14 души.^[8]

Общо 91 души са задържани в разследването; 26 от тях са арестувани от съда.^[9]

Втора вълна[редактиране | редактиране на кода]

Няколко вестници съобщават, че на 26 декември се очаква ново разследване, вероятно включващо синовете на министър-председателя Ердоган Билал Ердоган и Ахмет Ердоган,^[10] както и членове на Ал Кайда от Саудитска Арабия като шейх Ясин ал Кади и Осама Хутуб.^[11] Полицейските служители в истанбулската полиция, новоназначени от правителството няколко дни преди това, отказват да изпълнят заповедите си и заместник-директорът на публичната прокуратура не одобрява тази нова. Човекът зад разследването, прокурорът Муамер Акаш, е уволнен същия ден.^[12] Акаш казва, че е възпрян в изпълнението на задълженията си.^[13]

Планирана е втора вълна от арести и на пресата е пуснат списък.^[14]

В полунощ на 7 януари е публикуван правителствен декрет, уволняващ 350 полицейски служители от постовете им, включително шефовете на отделите, занимаващи се с финансови престъпления, контрабанда и организирана престъпност.^[15] Ислямският лидер Фетулах Гюлен нарича декрета чистка на граждански служители, а министър-председателят Ердоган нарича разследването за корупция „съдебен преврат“ от завиждащите на успеха му, а именно потайното движение Гюлен, подкрепено от чужденци.^[16]

Правителствена реакция[редактиране | редактиране на кода]

От началото на разследването правителството на Партията на справедливостта и развитието започва чистка на полицията, уволнява десетки полицейски служители, най-значимо началника на полицията в Истанбул Хюсеин Чапкин.^[17] Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието също променят регулациите си, принуждавайки силите на сигурността да информират висшестоящите си за своите действия по всяко време.^[18] Това е критикуван от Турската адвокатска асоциация, която отнася случая до Турския държавен съвет,^[19] който отменя промяната на тези регулации на 27 декември, което силно разочарова министър-председателя Ердоган.^[20]

Множество опозиционни източници обвиняват правителството за това, че се опитва да повлияе на съдебната система и да укрие корупцията. Сред тях е депутатът от Партията национално движение Октай Вурал.^[21]

В края на декември вестниците Хюриет и Йени Сафак публикуват коментари от Ердоган, че той вярва, че е крайната цел на разследването за корупция и подкупничество на съюзниците му. Турският министър-председател казва на журналисти, че който се опитва да го въвлече в скандала ще остане „с празни ръце“. Ердоган прави промени в кабинета си на 25 декември, заменяйки 10 министри часове след като 3 министри, чиито синове са задържани в разследването, подават оставки.^[22]

Според правителствения говорител Хюсеин Челик четиримата министри, замесени в разследването, предлагат оставките си на министър-председателя Ердоган на 22 декември.^[23]

Ердоган обвинява за разследването международната конспирация и се зарича да отмъсти на ислямската общност на Фетхуллах Гюлен.^[24] Между Ердоган и Гюлен има антагонизъм от известно време: Хакан Шукур, който се счита често за ученик на Гюлен, подава оставка от поста си в Партията на справедливостта и развитието на 16 декември.^[25] Ердоган също заплашва Франсис Рикиардоне, посланикът на САЩ, с експулсиране.^[26]

Ердоган напуска страната за официална визита в Пакистан на 23 декември докато скандалът доминира заглавията в медиите.^[1]

Мохамед Мисир, чиновник в Министерството на здравеопазването, подава оставка на 24 декември след обвинения във вземане на подкупи.^[27]

Министърът на вътрешните работи Миамер Гюлер и министърът на икономиката Зафер Чаглаян, чиито синове са арестувани в анти-корупционата операция, подават оставки на сутринта на 25 декември.^[28] Същият следобед, Ердоган Байрактар (министър на околната среда и градското планиране) подава оставка като министър и депутат. Байрактар казва, че не е приел любезно да бъде принуден да подава оставка и че министър-председателят Реджеп Ердоган също трябва да подаде оставка, твърдейки, че всичко, което е направил, е било с одобрението на министър-председателя.^[29][30]

Бившият министър на вътрешните работи Идрис Шахин подава оставка от Партията на справедливостта и развитието на 25 декември. Той казва, че преследването от правителството на полицията и съдебната система не може да се обясни с разума или концепциите за законност и справедливост.^[31]

На 450 полицаи от отдела за финансови престъпления се забранява да влизат в щаба на сигурността на Истанбул.

Ердал Калкан, депутат от Измир от управляващата AKP, подава оставка от партията на 26 декември поради вилнеещия скандал.^[32] Халук Йоздалга, депутат от Анкара, подава оставка от AKP по същата причина.^[33] Ертугрул Гюнай, друг депутат от Измир и бивш министър на културата е третият подал оставка от AKP.^[34]

На 31 декември депутатът от Бурдур Хасан Йълдъръм също обявява оставката си от AKP.

Други противоречия[редактиране | редактиране на кода]

На 24 декември се появява видео, показващо Али Ердоган, племенник и бодигард на министър-председателя Ердоган, да дава инструктаж на полицейски комисар да малтретира задържаните, протестирали срещу чичо ми и му хвърля обиди, когато той отказва.^[35]

На 23 декември 35-годишният Хакан Юкседаг, полицейски комисар в Отдела за борба с контрабандата и организираната престъпност, е намерен мъртъв в колата си. Роднините му оспорват официалната версия, че се е самоубил.^[36]

На 24 декември, Абди Алтинок, помощник-началник на полицията в провинция Испарта .^[37]

На 30 декември в Иран е арестуван милиардерът Бабак Занджани, партньор и съучастник на Реза Зараб.^[38]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

• Антиправителствени протести в Турция (2013)
• Местни избори в Турция (2014)
• Изборни измами и насилие по време на парламентарните избори в Турция (юни 2015)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 2013 corruption scandal in Turkey в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​