Коперниций – Уикипедия

Коперниций
РьонтгенийКоперницийНихоний
Hg

Cn

(Uhh)
Периодична система
Общи данни
Име, символ, ZКоперниций, Cn, 112
Група, период, блок127d
Химическа серияпреходен метал
Електронна конфигурация[Rn] 5f14 6d10 7s2 (вероятно)
e- на енергийно ниво2, 8, 18, 32, 32, 18, 2 (вероятно)
CAS номер54084-26-3
Свойства на атома
Атомна маса[285] u
Атомен радиус147  pm (вероятно)
Ковалентен радиус122 pm (вероятно)
Степен на окисление(4), 2, (1) (в скобите са вероятности)
Йонизационна енергияI: 1154,9 kJ/mol
II: 2170 kJ/mol
III: 3164,7 kJ/mol
IV: 4245,4 kJ/mol
(вероятни)
Физични свойства
Агрегатно състояниегаз (вероятно)
Кристална структура
(вероятно)
шестоъгълна плътноопакована
Плътност23700 kg/m3течна фаза) (вероятно)
История
Наименуванна Николай Коперник
ОткритиеЦентър за изследване на тежки йони „Хелмхолц“ (GSI) (1996 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
277Cn синт. 6,9×10-4 сек. СД разни
281Cn синт. 0,13 сек. СД разни
282Cn синт. 9,1×10-4 сек. СД разни
283Cn синт. 4,2 сек. α (90 %) 279Ds
СД (10 %) разни
284Cn синт. 0,098 сек. СД разни
285Cn синт. 28 сек. α 281Ds

Коперниций е синтетичен химичен елемент, означаван със символа Cn. Открит е на 9 февруари 1996 г. в 22:37 в центъра за изследване на тежки йони „Хелмхолц“ Дармщат, Германия. Поредният му номер в периодичната система на елементите е 112. Елементът спада към преходните метали.[1]

Най-стабилният му изотоп е 285Cn с период на полуразпад около 28 сек. Центърът за изследване на тежки йони „Хелмхолц“ предлага за постоянно името „Копернеций“ – на полския астроном Николай Коперник. Името е официално одобрено от Международния съюз за чиста и приложна химия на 19 февруари 2010 г.,[1] след седем месеца разискване. Преди това елементът бил наречен временно унунбий и се е означавал със символа Uub.

История[редактиране | редактиране на кода]

Коперницият е открит от Зигурд Хофман и българина Виктор Нинов.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Copernicum // ENCYCLOPAEDIA BRITANNICA. Посетен на 07.03.2018. (на английски)
  2. Charles Seife. More Elemental Fraud? // Science, 17.07.2002. Посетен на 07.03.2018. (на английски)