Контрареформация – Уикипедия

Контрареформация е религиозно-политическо движение в Европа през XVI и XVII век насочено срещу Реформацията, с цел възстановяване на католицизма в протестантските области. С решенията на Трентския събор се прави опит да се централизира властта в църквата, да се премахне търговията с църковни длъжности, да се сплоти духовенството, да се засили просветата и др. Възобновява се дейността на Инквизицията и на Йезуитския орден. В някои европейски държави, например в Унгария, Контрареформацията успява да възстанови католицизма, но не изкоренява напълно протестантството. Художественият стил, свързан с Контрареформацията, е барокът.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Ралф, Ф. Л. и др. Световните цивилизации. История и култура. В четири тома. Т. 2. Светът през ранните векове. Ранна нова история на света. С., Абагар, 1998, 359 – 366.
  • Петков, П. Поглед към Новото време. Европа през ХVІ-ХVІІІ век. С., УИ, 2001, 57 – 75.
  • Сабоурин, В. Що е Контрареформация? – Проглас, ХVІ, 2007, № 2, 107 – 121.
  • Филиппсон, М. Религиозная контрреволюция в XVI веке. Тридентский собор. 2-е изд. М., Либроком, 2011 (Академия фундаментальных исследований: история).