Комарян – Уикипедия

Тази статия е за селото в Сярско. За селото в Берско, вижте Кумария.

Комарян
Κουμαριά
— село —
Гърция
41.0165° с. ш. 23.4347° и. д.
Комарян
Централна Македония
41.0165° с. ш. 23.4347° и. д.
Комарян
Сярско
41.0165° с. ш. 23.4347° и. д.
Комарян
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСяр
Географска областСярско поле
Надм. височина12 m
Население274 души (2021 г.)

Комарян, още Комаряни или Кумаре (на гръцки: Κουμαριά, Кумаря, до 1927 Κουμάργιαννη, Кумаряни[1]), е село в Република Гърция, дем Сяр, област Централна Македония с 533 жители (2001).

Селото се намира в Сярското поле, югозападно от град Сяр (Серес), на левия бряг на Струма.

Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от *Kumarjane, *Kumarjani, което е от местното име *Комар от комар. Сравнимо е селищното име Комарево.[2]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век и началото на XX век Комарян е селище, числящо се към Сярската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, отразяваща статистика от 1873 година, Комарен (Komaren) има 30 домакинства със 102 жители българи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:

Кумаргия, на СЗ от Агова махала, на едно разстояние по-малко от 1 час. десния бряг на Струма, на същия ред като споменатото село. Разположено е също тъй при десния бряг от Струма. На И от селото се простира гъста гора на 1 час разстояние. Пътят е същият: равен, но тинест. 60 къщи, юруци.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кумаре брои 360 жители, всички турци.[5]

През Балканската война в 1912 година селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война остава в Гърция. В 1926 година името на селото е променено на Кумаря, но официално промяната влиза в регистрите в следващата 1927 година.[1] В селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година селото е представено като смесено местно-бежанско със 104 бежански семейства и 480 жители общо.[6]

В 1952 година на основите на по-стар храм е построена църквата „Свети Николай“.[7]

Прекръстени с официален указ местности в община Комарян на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Караджакия[8] Καρατζάκια Мавро Μαυρότοπος[9] местност на СЗ от Комарян, по левия бряг на Струма[8]
Сал Парча Σάλ Παρτσά Елевтерон Ελεύθερον[9]
Дисина Δίσινα Дромаки Δρομάκι[9]
  1. а б Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 141.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 118-119.
  4. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 842.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 179.
  6. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  7. Ιερός Ναός Αγίου Νικολάου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 16 септември 2019.
  8. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  9. а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1043. (на гръцки)