Коефициент на Поасон – Уикипедия

Коефициент на Поасон, наречен в чест на Симеон Дени Поасон, е материална константа, която представлява отношение на напречната деформация към надлъжната деформация , взета с обратен знак, при тест на опън или на натиск. В съвременната литература обикновено се бележи с , но в много източници се използва и означението . В Съпротивление на материалите коефициентът на Поасон се дефинира с отношението

За нишка с радиус и дължина се дефинира по следния начин:

,

където е измение на радиуса, а – на дължината. Появата на напречни деформации при натоварване на опън или на натиск най-елементарно може да се обясни като запазване на обема – нишката се удължава и затова изтънява. Деформацията е най-нагледна при ластик.

Изменение на линейните размери при деформиране от опън.

Доказва се, че за хомогенни и изотропни материали . Материали с се наричат несвиваеми, тъй като при тях обемът не се променя, независимо от големината на надлъжната и напречната деформация. Съществува голямо многообразие от материали, които не са хомогенни и/или изотопни. При тях коефициентът на Поасон може да има стойности, значително по-големи от 0,5.

Между относителната обемна деформация и коефициента на Поасон съществува следната връзка:

където е абсолютната линейна деформация, - началният обем, а относителната надлъжна деформация може да се определии чрез закона на Хук.

Между трите материални константи (Модул на срязване), (Модул на еластичност), и съществува следната връзка, която може да бъде много полезна при експерименталното им определяне:

Коефициент на Поасон за различни материали[редактиране | редактиране на кода]

Всички стойности се определят експериментално.

Материал Коефициент на Поасон
алуминиеви сплави 0.33 – 0.34 [1][2]
бетон 0,20
чугун 0,21 – 0,26
стъкло 0,24
глина 0,30 – 0,45
мед 0,33
корк 0,00 (почти)
магнезий 0,35
неръждаема стомана 0,30 – 0,31
гума 0,50 (почти)
стомана 0,27 – 0,30
дунапрен 0,10 – 0,40
титан 0,34
пясък 0,20 – 0,45
злато 0,42 [1]
олово 0,44[2]
волфрам 0,29[2]
лед (при -4°) 0,33[2]
кварц 0,17[2]
иридий 0,26[1]
силиций 0,45[1]
мрамор 0,30[1]
дуралуминий 0,34[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Dieter Meschede; Christian Gerthsen. Gerthsen Physik (Springer-Lehrbuch). Berlin, Springer, 2006. ISBN 3-540-25421-8. S. 133. (на немски)
  2. а б в г д Wolfgang Demtröder. Experimentalphysik 1: Mechanik und Wärme (Springer-Lehrbuch). Berlin, Springer, 2005. ISBN 3-540-26034-X. S. 168. (на немски)